— Точно така.
Рейт потърси с поглед Анахо.
— Да му повярвам ли?
— Да, такава е традицията — кимна Анахо. — Ако искаш трофей, откъсни си една от антените.
— Не ми трябва никакъв трофей — той се изправи, олюлявайки се на крака.
Тълпата го гледаше ужасено. Ерлиус им обърна гръб и се отдалечи с бърза крачка. Айла Гмуреца отстъпваше бавно към колата.
Рейт го посочи с пръст.
— Айла, обвиненията ти са отхвърлени и сега ще отговаряш пред мен.
Гмуреца измъкна лъчемет, Траз се метна към него и увисна на масивната му китка. От дулото бликна мощен лъч и обгори крака на Гмуреца. Той изрева от болка и рухна на земята. Анахо взе оръжието, Рейт омота една от веригите около врата на Гмуреца и я стегна.
— Ставай, Айла — нареди той.
Едрият мъж се надигна и го последва покорно към колата. Тълпата се разтваряше бързо пред тях. Гмуреца се шмугна на задната седалка и се просна там, стенейки мъчително. Анахо седна на кормилото и подкара колата през площада.
21.
Лимузината се приближи към навеса. В отсъствието на Дейне Заре техниците не бяха идвали на работа. Навесът изглеждаше тъмен и изоставен, корабът, който почти бе завършен, лежеше като захвърлена ненужна играчка.
Тримата издърпаха Гмуреца вътре, сякаш водеха със себе си непокорен бик, и го завързаха за две яки тръби, откъдето той огласяше помещението с болезнените си стенания. Рейт му отдели няколко секунди, колкото да се увери, че ще оживее. Все още имаха нужда от него, но не биваше да забравят колко е опасен. Макар да се преструваше на тежко ранен, Рейт не пропусна да забележи хладнокръвния му преценяващ поглед.
— Айла — рече му той, — ти ми причини много страдания.
— Защото искаше да ме измъчваш и убиеш — отвърна Гмуреца, като не спираше да се извива и гърчи.
— Няма да отрека, хрумна ми подобна мисъл — призна Рейт. — Но имах по-важни дела. Като например да завърша строежа на кораба и да се върна на Земята, за да разкажа за тази ужасна планета. Сам ще признаеш, че тази работа е далеч по-важна от твоя жалък край.
— Щом е така — заговори с неочаквано делови тон Гмуреца, — нищо не се е променило. Плати ми дължимото и ще продължим както преди.
Рейт го изгледа, втрещен от подобна наглост. След това се засмя. Анахо и Траз също се подсмихваха. Анахо се приближи и сръга с пръчка Айла в корема.
— А какво ще кажеш за снощи? — попита той с изкусителен гласец. — Или вече си забравил за нашата среща? За мъченията с електричество и боя с камшик?
— И какво стана с децата на Дейне Заре? — добави Траз.
Гмуреца изгледа предизвикателно Рейт.
— Чия дума се слуша тук?
— Всички ние имаме причини да те мразим — отвърна Рейт. — Трябва да си кръгъл глупак, ако си мислиш, че пак ще ти вярваме след онова, което ни стори.
— Колкото до мен, обещавам ти, че ще страдаш — озъби се зловещо Траз.
— Ще те оставим да живееш — въздъхна с привидно примирение Рейт, — но само докато ни служиш. Не давам пукната пара за жалкия ти животец, ако не намериш начин да ни бъдеш полезен.
В очите на Гмуреца блесна хладен блясък.
— Така да бъде — кимна той.
— Искам веднага да намериш компетентен заместник на Дейне Заре.
— Скъпичко ще ни излезе. Извадихме късмет със Заре.
— Отговорността за неговата загуба е изцяло твоя — припомни му Рейт.
— В живота всеки допуска грешки — призна уклончиво Гмуреца. — Моята беше тази. Но мисля, че познавам нужния ви човек. Само че ще ви струва скъпо, предупреждавам ви.
— Парите не са проблем — отвърна Рейт. — Искаме най-доброто. Второ, незабавно повикай техниците на работа. По телефона, естествено.
— Лесна работа — обеща с неочаквано сърдечен тон Гмуреца. — Работата ще продължи както преди.
— Ще уредиш бърза доставка на материалите и средствата, от които имаме нужда. Тези разходи ще покриеш ти — а също и заплатите.
— Какво? — изрева Гмуреца.
— Нещо повече — продължи Рейт, без да му обръща внимание, — смятам да те оставя завързан за тези тръби. Препитанието ти ще струва хиляда — не, две хиляди секвина на ден.
— Кааквооо? — прокънтя за втори път гневният вик на Гмуреца. — Да не си решил да мамиш и крадеш нещастния Айла?
— Съгласен ли си с тези условия? — попита го спокойно Рейт. — Ако откажеш, ще помоля Траз и Анахо да те убият. Няма да ми откажат — и двамата са ти насъбрали доста.
Гмуреца направи опит да се изправи в целия си ръст.
— Съгласен — заяви той с внушителен глас. — А сега, след като излезе, че ще трябва да спонсорирам налудничавите ти планове и да се обрека на фалит, да се захващаме за работа. Щастлив ще бъде мигът, в който ви видя да изчезвате в безкрайния космос, повярвайте ми! Махнете тези вериги, за да се обадя, на когото трябва.