— Докато се срещат пътничета, няма да умрем от глад.
Траз поклати глава със съмнение.
— Най-добре да стигнем онези планини, преди да се стъмни съвсем. На равното нощните кучета лесно ще ни видят сметката.
— Зная по-добра причина да бързаме — заяви Анахо. — Дирдирите няма да се чудят още дълго накъде сме тръгнали.
Рейт огледа пустото небе и мрачния пейзаж наоколо.
— Кой знае, може пък да се откажат да ни търсят.
— Никога! Когато плановете им се провалят, те не се отчайват, а още по-ревностно преследват целите си.
— Не сме далече от планините. Може да се скрием в сянката на близките хълмове или в някое плитко дере.
След час ускорен ход стигнаха подножието на гранитна скала. Траз закова на място и подуши въздуха. Рейт не долавяше нищо, но от доста време бе свикнал да се уповава на сетивата на другаря си.
— Курешки от фунги — обяви накрая Траз. — На около два дена.
Рейт побърза да провери готов ли е за стрелба иглометът. Оставаха му осем експлозивни игли. След като ги изразходва, оръжието ставаше неизползваемо. Помисли си, че може би късметът му е на изчерпване. Той се обърна към Траз.
— Възможно ли е да са наблизо?
Траз сви рамене.
— Фунгите са безумни създания. Нищо чудно да се спотайват зад оня хълм.
Рейт и Анахо се огледаха тревожно. Анахо пръв се овладя.
— Най-важното сега е да се скрием от дирдирите. Намираме се в опасно положение. Лесно могат да ни проследят до моторния фургон и от там до Сиадз. Въпреки това все още имаме шансове да им се измъкнем, особено ако не са оборудвани с прибори за откриване на дивеч.
— Какви са тези прибори? — попита Рейт.
— Детектори за човешки миризми и термоизлъчване. Някои проследяват стъпките по остатъчната топлина, други откриват концентрация на въглероден диоксид от издишания въздух и могат да засекат човешко същество на разстояние до пет мили.
— А когато уловят „дивеча“?
— Дирдирите са консервативни създания — каза Анахо. — Не обичат промените. Не излизат на лов, за да се хранят, а защото им е в кръвта. Гледат на себе си като на хищни птици и не страдат от скрупули и ограничения.
— С други думи — обясни накратко Траз, — ще ни изядат.
Рейт потъна в мрачно мълчание. След известно време подхвърли:
— В такъв случай най-добре да не позволяваме да ни хванат.
— Както каза Зарфо, смъртта идва само веднъж.
Рейт посочи с ръка.
— Вижте, има проход в скалата. Навярно някога пътят е минавал оттук.
Те прехвърлиха една камениста могила, заобиколиха купчина натрошени камънаци и продължиха нататък, задъхани и изпотени, без да свалят изплашени погледи от небето. Най-сетне навлязоха в сенчеста клисура, но тук нямаше и следа от път. И да бе съществувал някога, ерозията го бе заличила напълно.
Анахо внезапно нададе тих, уплашен вик.
— Въздухолетът! Идва насам. Преследват ни!
Рейт с мъка овладя паническия импулс да побегне, накъдето му видят очите. Огледа стените на клисурата. Малко поточе се спускаше право към средата, където се вливаше и вероятно пълнеше планинско езерце. Вдясно склонът бе почти отвесен, вляво под една надвесена козирка зееше тъмният отвор на пещера.
Тримата се притаиха зад огромен камък, запречващ дъното на клисурата. В равнината отвъд дирдирският въздухолет се плъзгаше безшумно в посока към Сиадз.
— Скалите крият топлината на телата ни — обясни с привидно спокоен глас Рейт. — А вятърът отнася въглеродния диоксид, който издишваме, нагоре в клисурата — той се надигна и погледна към равнината.
— Няма смисъл да бягаме — въздъхна обезсърчено Анахо. — Щом са ни проследили дотук, ще ни гонят, докато ни хванат.
Пет минути по-късно въздухолетът се върна от Сиадз, следвайки пътя на изток на височина от сто-двеста метра. Изведнъж той забави ход и описа кръг.
— Открили са следите ни — заяви обречено Анахо.
Въздухолетът се снижи над равнината и се насочи право към входа на клисурата. Рейт извади игломета.
— Остават ми осем изстрела. Достатъчно, за да видя сметката на осмина дирдири.
— Няма да се справиш и с един. Те имат щитове срещу подобни оръжия.
До половин минута въздухолетът щеше да е над тях.
— Най-добре да влезем в пещерата — предложи Траз.
— Свърталище на фунги, навярно — подхвърли шепнешком Анахо. — Или вход на пнуми. Ако ще се мре, предпочитам да е на чист въздух.
— Можем да прекосим езерцето — посочи Траз — и да се скрием под козирката. Следата ни ще бъде прекъсната и те ще продължат нагоре по потока.
— Ако обаче ни приклещят там — заяви Рейт, — спукана ни е работата.