— Защо не й кажеш? — обърнах се към баща й.
Лорънс пристъпи към мен със свити до тялото юмруци, готов да ме удари. Би си струвало да поема удара, за да покажа на Ани кой е истинският престъпник.
— Ани, трябва да тръгваш — казах. — Нещата може да загрубеят.
— Наблюдаваха те — продължи Кларк. — Не може да си я подменил.
Имах абсолютно доверие на Джак за нещо много важно — той беше съвършено ненадежден. Това беше ценно по свой начин, като човек, който винаги избира губещия отбор. Ако разчиташ на него в това отношение, непременно ще спечелиш.
Знаех, че Линч няма да ми позволи да свърша работата, без да изпрати свой човек да ме наблюдава и да се увери, че няма да ги прецакам. И този човек беше брат ми. Знаех, че Джак ще ме предаде, така както бях сигурен, че измамникът в играта „Познай картата“ в Ню Йорк ще подмени губещата карта, ако избера асото. Щом дадох на Джак листовете, които щяха да ми трябват, за да извърша подмяната, Линч и Блум можеха да си отдъхнат. Те ме държаха под око и бяха осуетили опита ми да върна удара в лицата им.
Но аз ги заблудих по отношение на предпазливостта, докато вършех работата. Винаги съм го правил. Имах две копия на фалшивите директиви. Скрих втория комплект в менюто от заведението за храна за вкъщи, докато хората на Линч ме претърсваха. Когато казах на Джак за подмяната, аз го измамих, за да прецакам Блум и Линч. След като той отказа да ми помогне да разменим директивите, те помислиха, че директивата, която е в мен, е истинската.
Това обаче беше фалшификат, който бях подменил. Пуснах в машината за унищожаване на хартия истинската директива и я замених с копие, в което пишеше, че Федералният резерв ще направи точно обратното на истинските планове. Кларк беше заложил сто процента погрешно.
— Всичко свърши — каза Лорънс и потърка врата си. — Мъртъв съм.
— За какво говориш, татко? — попита Ани.
— Нищо — отвърна той. — Всичко е наред.
Той обиколи в малък кръг, вперил очи в лентата със стойностите на акциите, която минаваше в долната част на екрана на телевизора. Кларк беше изключителен хищник. Живееше за такива рискове. Имаше волята да взима решения на момента, които можеха да го разорят или да му спечелят милиарди, и смелостта да удвои сумата, когато залозите му започваха да се обръщат срещу него и да отвърне на удара.
Лорънс огледа празното пространство на огромното фоайе, докато преценяваше какво да направи. Приближи се до тясна мраморна маса, взе шейсетсантиметрова бронзова скулптура на кон и я запокити към големия прозорец. На моравата се посипаха счупени стъкла.
Кларк сложи ръце на масата и наведе глава.
— Излез, Ани — каза той. — Остави ме насаме с него.
— Не, татко. Защо каза, че си мъртъв?
— Излез — повтори Лорънс.
Погледнах навън. Черните джипове бяха спрели в края на алеята за коли. Съдейки по антените, разбрах, че са правителствени. Тайните служби идваха за нас.
— Парите не бяха твои, нали, татко? — попита тя.
Той не отговори.
— На кого бяха? — Гласът й сякаш го успокои малко. Аз мълчах, готов да се нахвърля върху Кларк, ако опита нещо.
— На едни лоши хора — отвърна той. — Много лоши хора.
— Кои?
— Фондът имаше няколко трудни години. За всички беше трудно. Но хората, които ми дадоха парите си, не се интересуваха. Трябваше да им ги върна, иначе щяха да ме убият. Нуждаех се от нещо сигурно. Бяхме заложили дванайсет на едно. Но сега всичко изчезна. Последните осемдесет милиона. Всичките сме вътре.
— Какви ги говориш? — попита Ани.
— Те ще ме убият. Мислиш, че го направих, за да се забавлявам ли? Заложих всичко. Къщата. Твоя попечителски фонд. Моя живот. Нямах избор.
Видях, че пристигнаха още черни джипове. Бяхме обградени.
— Кои са те, Лорънс? — попитах. Той постоянно пътуваше в Близкия изток и Южна Америка. Беше станал богат много по-бързо, отколкото можеше да бъде един честен човек с честно спечелени пари.
— Лоши хора.
— Кои са?
— Картели. Някакъв иранец. Ако ударът беше успял, щях да се върна на върха. Стратегията беше чудесна, но изпълнението удари на камък.
Кларк разтри врата си и ми хвърли странен поглед. Не знаех дали ще рухне или не, след като беше загубил всичко, ще превърти и ще ме убие на място.
Представителите на закона идваха и моите ръце не бяха чисти, каквито и да бяха намеренията ми.
Мислех, че съм намерил изход за Кларк, но дори да преодолеех това препятствие, Блум и Линч пак можеха да ме убият безплатно по свои причини. Знаех твърде много за тях. Черните джипове завиха по алеята и се насочиха към къщата.