— Има изход — казах.
— За какво говориш?
— Можем да направим така, че и двете страни да спечелят — отвърнах, замисляйки се за думите на Блум, след като ме отвлече от стрелбата.
— Единственото, което може да влоши нещата още повече, е, ако продължиш да говориш като младши изпълнителен директор по продажбите — обади се Ани.
— Ченгетата са погнали всички нас — казах на Кларк. — Блум ме е подгонила и вероятно ще подгони и теб, щом разбере, че парите ги няма. Клиентите ти ще те убият, когато разберат, че парите им ги няма.
— Какво имаш предвид? — попита Ани.
— Мога да се справя с картелите и лошите типове. Трябва ни разменна монета. Това е страхотно.
— Страхотно? — вбеси се Лорънс и тръгна към мен. Тя застана между нас.
Кларк беше банкер. Банкерите вече не влизат в затвора и аз можех да използвам това. Трябваше ни сделка.
— Клиентите ти. Искаш ли защита от тях?
— Няма защита от тях. Никъде в света. Ще ти трябва…
— Армия — довърших мисълта му. — Съединените щати имат доста добра армия. — Замислих се за миг. — Има два начина, по които можем да го направим. Можеш да избягаш или да се опиташ да се пребориш с Федералните агенти. Ако те не те спипат, убийците ще го сторят. Но има и трети начин. Ти знаеш за милиарди долари в мръсни пари. Знаеш за по-големи риби от теб. Възползвай се от това предимство. Сключи сделка. Те ще те пазят.
Джиповете на Тайните служби се наредиха ветрилообразно на кръглата алея пред къщата. Охраната на Кларк излезе да забави агентите.
— Това са Тайните служби — добавих. — Аз им се обадих. Те наблюдаваха търговските ти операции. Знаят всичко. Сключи сделка.
— Какво искаш в замяна?
— Отпрати Блум и горилата й.
— Не мога да ги спра — отвърна той. — Нещата отидоха твърде далеч от всичко, което исках. Те са отвързани от каишката.
— Къде са те? — попитах. — Можеш ли да им се обадиш?
— В гаража.
— В кой гараж?
Лорънс посочи към източното крило на къщата. Линч и Блум сигурно чакаха пазачите на Кларк да ме заведат при тях. Не беше необходимо да ме води охраната, за да умра. Щях да отида сам.
52.
— Къде отиваш, Майк? — попита Ани, когато тръгнах по страничния коридор.
Погледнах през прозореца и видях, че агентите на Тайните служби, облечени в якета за борба с размирици, се приближават към къщата.
— Отиди в полицията — казах.
— Идвам с теб.
— По-безопасно е…
— Идвам с теб — повтори тя.
Тръгнахме към гаража на Кларк, въпреки че „гараж“ не беше най-точната дума. По-скоро си представете изложбена зала на „Мерцедес“. Надникнах през прозореца на вратата, водеща към гаража. Зад „Остин Мартин V8 Вантидж“, „Мерцедес Гълуинг“ от 1955 година и „Плимут Супер делукс“ от четирийсетте години беше спрял старият „Лендкрузър“ на Блум с дълбоки драскотини по метала от сблъсъка ни на моста.
— Чакай тук — казах на Ани. — Моля те. Недей да спориш. Само ще говоря с тях. Ако се случи нещо, бягай при агентите. Там ще бъдеш в безопасност.
— Добре — отговори тя.
Отворих вратата и влязох в гаража. Линч ме чакаше и насочи пистолета си веднага щом ме видя. Вдигнах ръце. Блум тръгна към мен, държейки пистолета до тялото си. Това не беше по техните правила на играта — аз да вляза при тях сам, незащитен.
— Искам да поговорим — рекох. — Имам предложение, което мисля, че ще ви хареса.
— Това не са преговори, Майк.
За да усмиря Блум, трябваше да убедя Лари Кларк да съдейства на властите. Можехме да надиграем неговите много лоши хора. Ако включех Блум и я оставех да си припише заслугата, че е разобличила клиентите на Кларк, щях да й дам достатъчно, за да ме остави на мира. Усетих, че в гърлото ми се надигат киселини, когато си помислих за компромиса, но това беше единственият начин да откупя безопасността си.
Планът звучеше много по-добре в главата ми пред входната врата, отколкото когато го изрекох на глас там, в гаража, изправен пред дулата на два пистолета и облян в пот.
— Чу ли новината? — попитах.
— Да.
— Тогава имаме да говорим за много неща.
— Ти съсипа позициите ни. Разби колата ми. Блъсна ме по склона. Не съм доволна. Линч е много недоволен.
— Всичките сме загазили — отвърнах. — Обадих се на Тайните служби. Те са тук. Кларк не може да ви плати. В момента е навън, при агентите, и трябва да ви кажа, че изглежда се е размекнал. Мисля, че ще сключи сделка. Първи ли искате да се измъкнете от бъркотията или последни?
В престъпленията, както и в политиката, основното правило е да предприемеш хода пръв, когато всички започнат да се предават един друг.