— Не се тревожа за това — отговори Блум. — Ти не можеш да ме унищожиш, Майк.
Замислих се за заинтересованите страни: ФБР, вашингтонската полиция, щатската полиция на Вирджиния, Тайните служби, Федералната полиция, Комисията по ценните книжа, Агенцията за борба с наркотиците, Главната прокуратура на Вашингтон и Главната прокуратура на Ню Йорк. Да не споменавам за Службата за външна дейност и хората от разузнаването, които биха се заинтересували от клиентите, които перат мръсни пари чрез фондовете на Лари. Това беше дълъг списък от много амбициозни хора, всичките готови да направят кариера със случай като този.
За Блум щеше да стане доста напечено. Тя знаеше играта, но това не беше по силите й. Ето защо трябваше да извърша кражбата, да хвана Блум и Кларк на местопрестъплението и да създам такава сложна бъркотия, че никой, дори Блум, да не може да я оправи.
— Не, вероятно няма да мога да те унищожа — отговорих. — Но нещата се развиха зле и мога поне да ти навредя сериозно. Това е дилемата на затворника. Или ще се държим добре, или всичките ще бъдем обесени. Ти поне най-после ще трябва да се откажеш от страничните си занимания, да станеш почтена, да се държиш възможно най-добре и да молиш за потупване по гърба всичките онези високомерни старци в управителния ти съвет.
Видях, че думите ми й въздействаха.
— Кажи ми какво искаш — рече тя.
Пристъпих по-близо до нея. Линч изрева да спра. Позволих му да ме претърси. Той се дръпна назад. Приближих се до Блум и зашепнах:
— Всичко се обърка. Знаеш ли кои са инвеститорите на Кларк? Защо той финансира тази откачена работа?
— Имам известна представа.
— Той ще изпее всичко на Тайните служби. Ще ти направя услуга. Да речем, че кражбата е била тайна операция и че ти си го разследвала. Преследвала си клиентите му и мръсните пари, които той е перял. Става дума за картели, чуждо разузнаване, Иран и кървави пари. За теб ще бъде страхотен успех. Ще те носят на рамене по Пенсилвания Авеню и отсега нататък всичко ще ти се разминава. Нуждаеш се от мен. Ще кажа каквото искаш да кажа. Стани посредник между Кларк и Федералните агенти. Ще бъдеш героиня. Не ми пука, стига да постигнем примирие и да оставиш на мира семейството ми.
Блум извърна леко глава и се замисли.
— Може да говорим — каза тя. — Да уголемим баницата.
Сложих ръка на рамото й и прошепнах в ухото й:
— При едно условие. И не подлежи на преговори. Линч ще поеме вината за убийството на Сакс.
— Тежко условие. — Блум забарабани с пръсти по колата, докато обмисляше предложението ми. — Харесва ми как разиграваш ситуацията, Майк. С много въображение. Виж какво ще ти кажа. Няма да те убия сега. Ще разузная как стоят нещата. Тук ли са Федералните агенти?
— Навън пред къщата. Пазят всички изходи.
Тя кимна.
— Мненията ни не се различават много. Ще поговоря с агентите на тръгване.
— Имаме ли сделка?
— Скоро ще разбереш — отговори Блум.
Тя мина покрай Линч и каза нещо, което не чух. Той спусна пистолета и придоби съкрушен вид, сякаш му беше изяла десерта. Двамата се качиха в джипа, обиколиха гаража и излязоха през отворена врата.
Вратата към къщата се отвори.
— Майк — каза Ани. — Те идват!
Върнах се в къщата. Агентите вече бяха вътре.
Мъж и жена, облечени с непромокаеми якета на Тайните служби, тръгнаха по коридора към нас.
— Аз ви се обадих — рекох и вдигнах ръце над главата си. — Тя няма нищо общо.
Жената агент наклони глава към мен.
— Как се казвате?
— Майкъл Форд.
— Майкъл Форд?
— Точно така.
Тя обсъди нещо с другия агент. Чух „Мамка му“ и нещо за Федералния резерв.
— Въоръжен ли сте? — попита жената.
— Не — отговорих.
— Легнете по корем. Бавно. Разперете ръце.
Коленичих и после легнах на пода.
— А сега кръстосайте глезени и обърнете длани нагоре.
Процедурата се нарича „спиране на углавно престъпление“ и е запазена за най-опасните заподозрени. Когато ти я прилага полицията, това е кралско отношение.
Тя ме заобиколи отстрани, докато другият агент ме държеше на прицел.
— Вдигнете лявата си ръка — каза жената.
Вдигнах я непохватно на петнайсетина сантиметра от пода. С едно внезапно движение тя протегна ръка, хвана китката ми, изви ръката ми зад гърба, притисна с коляно рамото ми, сграбчи и дясната ми ръка и ми щракна белезници.
Изправиха ме на крака и ме поведоха между мраморните колони в коридора на Кларк. Държах главата си изправена. Никога не бях приличал повече на виновен престъпник, защото най-после бях направил нещо честно.