Надявах се, че Джак ще разбере и ще си помогнем взаимно. Това ме доведе в дома му тази вечер. Но не очаквах подобно развитие на нещата.
Засмях се и поклатих глава, докато слизах по стълбите в къщата на брат си. Бях се забавил да си избера кум и Ани сигурно го беше разбрала, защото се надявах, че ще си върна брата, ще забравим миналото и всичко ще бъде наред. Джак трябваше само да стои там и да ми подаде кутийката с венчалния пръстен. Можеше ли да обърка нещо толкова елементарно?
И ето го отговорът. Джак беше преместил кресло до входната врата. Стоеше встрани от прозореца и надничате през щорите. По слепоочието му се стичаше капка пот. През отворената кухня видях, че спагетите изстиват в тенджерата. Сцената беше внимателно подредена и предполагаше заглавие като: „Чакам някой да дойде да ме убие.“
Не обърнах внимание на брат си, приближих се до печката и опитах тайландското ястие.
— Страхотно е — отбелязах.
— Благодаря — отвърна той, без да отмества поглед от улицата.
Седнах на канапето, сложих две дълбоки чинии със спагети на масата за кафе и предложих на Джак едната. Той ме погледна недоумяващо. Навих спагети на вилицата си.
— Загазил съм, Майк.
— Сериозно? — попитах с престорена изненада.
Брат ми кимна и погледна пистолета си.
— Щях да те питам за това — продължих, поглеждайки пистолета. — Надявам се, че не е за мен.
— Не — монотонно отговори Джак. — Работех като куриер и започнах да се питам дали става въпрос само за сигурност, или някой играе и в двата отбора. Разтревожих се, че накрая ще ми прехвърлят вината за нещо голямо и някой ще пострада, и затова се залових да проучвам хората, които ме бяха наели.
— Смяташе да ги изнудваш ли?
— Само си покривах задника. И наистина се оказа нещо голямо. Тези типове не се шегуват. Уплаших се и се опитах да се измъкна от работата. Те разбраха, че се ровя, и сега са ме погнали.
— Значи затова ти е пистолетът. Има ли вероятност лошите да се отбият тук тази вечер?
— Може би. Току-що се обадиха. Може да дойдат за мен всеки момент. Твърдят, че съм им длъжник. Набеждават ме…
— Колко? — попитах.
Джак ме погледна стреснато.
— Какво?
— Колко твърдят, че си взел?
— Нищо не съм взел. Те искат да ме натопят.
— Разбрах. Но колко?
— Не става дума за пари, Майк. Според тях аз съм объркал някакъв план. Искат да оправя нещата или ще ме наранят.
— Говори по същество. Колко ти трябват?
Джак отпи от шишето с вода, което беше сложил на лавицата.
— Заплащането беше шейсет и пет хиляди долара, но аз им ги върнах. Това обаче не уреди въпроса. Те заявиха, че е твърде късно и че съм объркал всичко, и сега трябва сам да свърша работата. Но аз искам да остана честен. Кълна се, че не съм взел нищо, Майк. Не исках да ти казвам и да те замесвам. Те се нахвърлиха върху мен, когато излизах от метрото. Удряха ме в корема. Беше много неприятно. Казаха, че ако не им дам каквото искат, ще ме пребият и ще ме изпратят в болница.
— Удряли са те на място, където не остават белези — отбелязах. Това беше изкусен метод за горили, които не искат да оставят следи, и за лъжци, които нямат следи от побой. — Отиди при ченгетата.
— Исках да го направя. Опитах се да поразпитам тук-там. Те обаче са разбрали някак. Казаха, че ще ме убият, ако се обадя на полицията.
— Естествено — рекох и сложих в устата си още „пад тай“.
— Мисля, че се опитват само да ме сплашат и да ме накарат да изчезна.
— Тогава защо не го направиш?
— Майк? — Джак изглеждаше обиден. — Не искам да бягам повече. Искам да си живея живота. Не съм направил нищо лошо.
— И какво? Трябва да се откупиш ли? Да им платиш за работата, която си объркал?
— Не искам нищо от теб, Майк. Искам само да говоря с някого. Трябва да се измъкна от тази каша и съм уплашен толкова много, че не мога да разсъждавам трезво. Може би ти ще ми помогнеш да разбера какво са намислили. И да ги надхитрим някак. Може да ги обезщетя за онова, което са загубили. Не съм сигурен дали ще се навият, нито колко струва.
Фино пробутване. Джак не беше загубил уменията си.
— На чие име да напиша чека? Или предполагам, че е по-добре да платя в брой на такива съмнителни типове. — Потупах джобовете си, търсейки чекова книжка или портфейл.
— Сериозно ли? — попита Джак.