— Не, разбира се — отвърнах и оставих чинията. — Няма да получиш пари от мен.
Не можех да повярвам, че съм му дал втори шанс, а той ми извъртя такъв номер.
— Виж, Джак…
През щорите блеснаха ярки светлини. Разнесе се свистене на автомобилни гуми. Тряскане на врати. Силни гласове. Всички сценични атрибути за старомодно изнудване. Различих гласовете на трима души. Джак наистина беше надминал себе си.
— Точно навреме — подхвърлих.
— Майк, трябва да се махнеш оттук. Имаш ли пистолет?
— Не ми трябва пистолет, Джак.
Пристъпих към него, за да се вгледам по-добре в зениците му, за да видя какво употребява.
— И какъв е този огромен заговор, на който си попаднал? — попитах.
Някой удари с юмрук по вратата.
— Дръпни се от прозореца — каза Джак, върна се в кухнята и се скри зад плота, който я отделяше от дневната.
Видях, че валчестата дръжка на вратата се разтресе и чух стържене на метал в ключалката. Някой я отключваше. Всеки уважаващ себе си главорез би разбил вратата, но тези типове внимаваха да не потрошат къщата. Интересно.
Тръгнах да отворя вратата.
— Какво правиш, Майк? Тези хора не се шегуват.
— Правил си го и преди, Джак — поклатих глава. — Дори се повтаряш. Същото беше и в Тампа, когато лошите дойдоха да те пребият, защото си постъпил правилно, и аз трябваше да им платя. Спомняш ли си? Дадох им осемстотин кинта.
— Майк, трябва да ми повярваш.
Приготвих се да излея цялата си сърцераздирателна тирада на тема как съм дал втори шанс и съм дошъл да го каня за кум, а той ми сервира това, но бях твърде разочарован и ядосан, за да я изнеса.
— Забрави. — Измърморих няколко ругатни под носа си, отместих креслото и отворих външната врата.
7.
Човек с телосложение, което във флотата обикновено наричаха „тухлен кенеф“, беше коленичил пред вратата. Изглеждаше адски вбесен, когато шперцът и динамометричният гаечен ключ бяха изтръгнати от пръстите му. Зад ключоразбивача стоеше кльощав мъж с дребни зъби. Вдясно от него имаше дебел, тромав тип с очила с толкова дебели стъкла, че приличаха на илюминатори на подводница. Всичките бяха с добре ушити костюми, с изключение на очилатия, който приличаше на Мистър Магу от едноименния анимационния филм, макар да бях сигурен, че има силни страни.
— Влезте — поканих ги и тръгнах към дневната. — Предполагам, че сте дошли да извършите някакво ужасяващо насилие, ако не се реванширам за грешките на Джак.
Слабият мъж погледна съучастниците си. Това не влизаше в сценария.
— Горе-долу това е идеята — каза той.
Джак се опита отново да ме предупреди, но аз не му обърнах внимание.
— Аз съм Майк — представих се и стиснах ръката на мършавия, който, изглежда, беше водачът на групата. — А ти как се казваш?
Той ме погледна, опитвайки се да разбере какво не е наред с мен, и после огледа стаята.
— Знам ли. Господин Линч.
— Е, какъв е планът, Линч? Ще ми счупите пръстите един по един? Или ще ме биете с чорап, пълен с батерии?
Кльощавият се замисли.
— Струва ми се малко прекалено. Само ще те отстраним от пътя си и ще се оправим с брат ти.
— Нека ви спестя малко време. Представлението е страхотно, но не ви вярвам, затова…
Линч кимна на човека с очилата, който пристъпи към мен и вкопчи ръце в бицепсите ми.
— Той не разбира — извика Джак от кухнята. — Мисли, че това е някаква шега. Не го наранявайте. Той няма нищо общо с тази история.
Докато ме дърпаха, аз извърнах глава към брат си. Джак изглеждаше съсипан. Отначало помислих, че е срам, защото ме е разочаровал, след като отново го бях допуснал в живота си.
— Господи, Майк! — каза той. — Съжалявам. Предполагам, че имаш право да мислиш, че това е постановка, но е реалност.
Докато очилатият ме държеше настрана, аз видях, че брат ми се бори с другия, който му изкрещя с ирландски акцент, докато извиваше ръцете му. Линч се приближи до тях и удари с пистолет Джак в лицето. Брат ми изохка и се свлече на коляно. Онзи го удари още веднъж, този път в слепоочието, и Джак се строполи на пода.
Отскубнах се от очилатия, хвърлих се към Линч и изкрещях: „Остави го на мира, да ти го начукам“, преди да помисля какви ги върша. Съборих го върху плота. Другите двама ме хванаха. Джак лежеше по лице на пода, а от рана над веждата му струеше кръв.
Линч се приближи до мен, огледа ме изпитателно и после стовари пълнителя на пистолета си върху скулата ми, под окото. За момент ми причерня. В полезрението ми заиграха искри и почувствах силно налягане в синусите си. Изохках. Примигах, за да облекча болката, а Линч бръкна в джоба ми и извади портфейла ми.