— Майкъл Форд — каза той и погледна Джак. — Разбирам. Семейно действие. И живееш на Хауъл Авеню в „Дел Рей“, нали? Приятен квартал. Ходиш ли в сладкарница „Деъри Годмадър“?
— Какво? — попитах.
- Той въздъхна, сякаш всичко се изплъзваше от ръцете му.
— Какво ти има? Комплекс на мъченик? Защо се забъркваш в тази каша? — Мъжът посочи Джак с пистолета си, а после отново се обърна към мен — Честито. Сега и ти си вътре. Виждаш ми се свестен, затова внимавай. Брат ти ще оправи нещата или следващия път ще го убием. Разбираш ли ме?
— Не можете да направите тази глупост.
Онзи се наведе, сложи пръст на спусъка и опря пистолета в рамото на Джак.
— Разбираш ли? — повтори той.
— Да — отговорих.
Линч задържа шофьорската ми книжка, върна портфейла в джоба ми и се отправи към външната врата.
Съучастниците му ме блъснаха силно към лавиците с книги, изкарвайки въздуха от дробовете ми. Докато се изправях и се мъчех да си поема дъх, тримата излязоха.
Тръгнах залитайки към вратата, за да видя регистрационните табели на колата им, но после спрях и се обърнах към Джак. Чух, че автомобилът навън потегли. Джак се беше претърколил по гръб. Седнах до него на пода, облегнах се на стената и повдигнах главата му.
— Съжалявам, Майк — погледна ме той. — Не исках да се замесваш. Казах ти да стоиш горе. Не мога да се измъкна от тази бъркотия.
— Няма нищо, Джак — рекох и избърсах с палец кръвта от окото му. — Не се тревожи за това сега. Всичко ще бъде наред.
Не го вярвах, но какво друго можех да кажа? Мислех само за факта, че Линч знае адреса ми. Сега щеше да заплашва и мен.
Прекарах нощта в спешното отделение с Джак: шест часа и десет шева. Исках отговори, но той спеше или беше в безсъзнание през повечето време. Когато сутринта се свести, придърпах стола си до леглото му.
— Отиваме в полицията, Джак.
— Опитах се, но те имат информатори сред ченгетата. Затова ме погнаха.
— Кои са те?
— Не знам.
— Не ме будалкай, Джак. Работил си с тях.
Той взе пластмасово шише със сок от подноса до леглото и го отвори.
— Имам само номер, без имена.
— Къде се запозна с тях?
Джак се помъчи да си спомни — на метростанция, в библиотека, в заведение за сандвичи. Анонимни, публични места.
— Извади телефона от панталона ми. Номерът е там.
Наведох се, но после се отказах.
— Забрави — рекох и се облегнах назад на стола. — Не искам да участвам. Всеки път, когато подредя живота си, ти ме въвличаш в нещо подобно. Онзи тип взе шофьорската ми книжка. Знае адреса ми, където спи Ани. И аз. Казаха, че са ми вдигнали мерника. Какво означава това?
— Не можеш ли да отстъпиш? — попита Джак, затвори очи и потрепери, прикривайки болката.
— Кълна се в Бога, Джак! — Скочих от стола и застанах над него. — Ако дойдат при мен, ще…
Завесата се разтвори. Дойде асистентът на лекаря. Колкото и правилна да е позицията ти, не можеш да крещиш на човек в болнично легло, изцапан със собствената му кръв.
Джак имаше леко мозъчно сътресение, но нямаше сериозни наранявания. Асистентът му даде няколко рецепти и сметка за две хиляди долара и ние излязохме от болницата. Аз карах колата. Спрях, за да взема лекарствата на Джак, и после го оставих пред дома му.
— Ще се оправиш ли? — попитах, докато той се качваше по стъпалата.
— Да. И съжалявам, че те въвлякох в тази история. Аз ще се погрижа, Майк. Вероятно това заслужавам, че постъпих правилно. Прибери се вкъщи и не се притеснявай. Говоря сериозно.
Добрият човек в мен искаше да му каже, че го подкрепям. Баща ми беше в затвора, докато растях, живеех с дрехи от „Армията на спасението“ и купони за безплатен обяд. Всеки хулиган в града беше решил да ме съсипе, а Джак винаги се опитваше да ме защитава. Щях да изгубя твърде много. Какво можех да кажа? Не знаех и след нощта в болницата бях твърде изтощен, за да мисля за това. Посъветвах го да се наспи и после се отправих към метрото, за да хвана първия влак преди разсъмване и да се прибера вкъщи.
Прекрачих прага на дома си, седнах на дивана и затворих очи.
— Сега ли се връщаш? — попита Ани, която слезе на долния етаж. — Боже, Майк! Да се напиваш по средата на седмицата.
— Съжалявам. Всеки ден е събота, когато си с Джак Форд.
Тя си пое рязко дъх, щом видя охлузването на лицето ми.
— В някой бар ли се сби?
— Косвени щети. Някакви типове скочиха на Джак.
Тя сигурно предположи, че е било пиянско изпълнение в крайпътно заведение, което не беше толкова страшно като истината. Станах.