Тя се замисли.
— Да, разбира се. Мисля, че той спомена за теб.
Тък много я харесваше. Той беше един от най-добрите ми приятели във Вашингтон и често говореше за Блум. Тя беше наследница на това корпоративно богатство и Тък копнееше за нея още от ученик. Започвах да разбирам защо.
— Би ли ми казал каква е връзката ти с онези господа? — попита Емили.
Охранителната фирма „Блум“ имаше основателна причина да преследва човек като Линч, но аз нямах.
Тя се приближи до бюрото и написа нещо на компютъра. Отразено в прозореца, аз видях лицето си в екрана. Емили проверяваше досието ми.
— Брат ми може би има неприятности с онези типове — отвърнах. — Опитвах се да разбера какви са и да видя дали ще мога да му помогна.
Емили прехапа устни, докато гледаше текста на екрана.
— Какви неприятности? — попита. Не изглеждаше много заинтригувана. Може и да беше искрено, но аз заподозрях, че е тактика за събиране на информация.
— Не знам нищо, освен че го заплашват.
Фирмата „Блум“ поддържаше тесни връзки със силите на реда и аз започнах да чувствам, че тя ме разпитва, затова пропуснах повечето подробности.
— Знаеш ли кои са те? — попитах. — И какво става в онзи офис?
Предположих, че файлът, който Емили беше отворила, й съобщава онова, което иска да знае. Тя се отпусна малко, върна се до масата и започна да преглежда накъсаните хартии бавно и внимателно, все едно решаваше кръстословица. Изглежда, бях проверен.
— Ако знаех цялата история, нямаше да се ровя в боклука. Силите на реда ни наеха да ги наблюдаваме. Не съм много наясно. Нещо за финансови престъпления. Откровено казано, мисля, че никой не знае нищо съществено за онази шайка. — Тя плъзна още едно късче хартия на мястото му. — Защо ти не ми кажеш, Майк?
— Не знам нищо повече.
Емили ме погледна студено.
— Защо претърсваш боклука? — попитах, за да се измъкна от втренчения й поглед.
— Реших, че мястото е разкрито, и затова взех каквото можах.
— Но защо вършиш полевата работа?
— О, само си играех. Тази работа изглежда най-интересното нещо, случващо се в града днес. Много по-забавно е от презентации и анализи на печалбата и е добре да не се забравя, че въпреки частните самолети „Гълфстрийм“, бившите сенатори и масичките за кафе на Елиел Сааринен, в края на краищата, хората ни плащат, за да ровим в боклуци — буквално.
— Законно ли е?
— Достатъчно законно. Стига да е в интерес на обществото.
Един от колегите на Блум, хубав мъж на около двайсет и пет години, надникна в кабинета и й даде някаква бележка.
— Нуждаеш ли се от нещо? — попита той.
— Да — отвърна тя. — Нещо, с което да почистим приятеля ми тук.
Съдейки по държането му, предположих, че мъжът е асистент. Погледнах отражението си в прозореца. Изглеждах ужасно. Лицето ми беше изцапано със сива мръсотия и подуто от снощи. Младият мъж се върна с топла хавлия — толкова хубава и дебела, че погледнах етикета, за да я включа в списъка с покупките за сватбата.
— Заместник-директорът дойде — съобщи асистентът.
Блум погледна часовника си и тихо изруга.
— Изпрати го тук след пет минути — рече. — Благодаря, Себастиан.
— Предполагам, че в момента трябва да правиш други неща — отбелязах.
— Привличане на клиенти. Делова закуска, делови обяд и делова вечеря седем дни в седмицата. Престорени усмивки, скапани шеги и молби към задръстени костюмари да ни дават повече работа. Половината отказват да повярват, че аз ръководя нещата тук. А за другата половина съм само фамилно име и ръкостискане, за да могат големите връзкари да почувстват, че са стигнали право до върха. Но не трябва да се оплаквам. Хубавото на това, че името ми е на сградата, и фактът, че притежавам сто процента от „А“ акции, означава, че може да ми се размине почти всичко. — Тя вдигна лист хартия. — Сигурен ли си, че не знаеш нищо друго за онези типове?
— Да.
— Жалко. Мислех, че ще можем да си помогнем един на друг.
Информацията беше пари и трябваше да я изтъргувам, за да стигна донякъде.
Блум отново наведе глава над хартиите и изхвърления боклук.
— Аха — каза тя.
— Улика ли намери? — попита и пристъпих по-близо.
— Това ли? — Тя го вдигна. — Не. Нищо не струва. Мисля, че е отчет за финансовите резултати на адвокатска кантора. Доколкото знам, тази групировка не прави грешки. Нямаме достатъчно хора, нито предприемчивост, за да ги пипнем. Те изгарят всичко и вероятно са почистили офиса. Това обаче — Блум измъкна голяма черна щипка за листове от чувала, отиде до бюрото си и защипа купчина книжа, — е точно каквото ми трябва. Готово.