Телефонът иззвъня. Тя погледна екранчето.
— Имам среща. Но ако се сетиш за нещо друго, което си забравил да споменеш и искаш да си сравним записките, обади ми се. Тогава може би ще имам повече информация за теб. — Написа номера на мобилния си телефон на гърба на визитната си картичка и ми я даде. Изигра го добре и го каза остроумно — „услуга за услуга“.
— Добре — отвърнах.
— И внимавай, Майк. Не знам много за тези хора, но знам, че не се шегуват. Действай предпазливо.
Можех да й кажа за обърканото положение на Джак, но докато преценявах ситуацията, погледнах през остъклената врата на кабинета и видях заместник-директорът на ФБР, един от най-старшите законотворци в страната, да крачи по коридора. Джак ме беше предупредил да не говоря с полицията. Имаше и друг елемент, за който не исках да се замислям твърде усилено. Нямаше да се обръщам към представителите на закона, докато не разберях колко мръсно трябва да играя, за да се измъкна от кашата.
Излязох точно когато заместник-директорът влизаше. Той ме огледа внимателно и с отвращение. Предполагам, че го заслужавах, като се имаше предвид, че преди малко бях завлечен в уличка и въвлечен да обера банка.
10.
Ани вече се беше прибрала у дома, когато спрях на улицата. Колата й запълваше късата алея пред къщата ни. Намерих свободно място на ъгъла. Докато се приближавах към къщата, видях, че еркерният прозорец свети, а после — Ани да се движи из стаята. Не забелязах колата на Линч, само обичайната тълпа в Дел Рей — разхождащи се хора и няколко души, които ядяха сладолед. Може би заплахите му бяха блъф. Позволих си да се поотпусна.
Щом стигнах до половината на улицата, познах хората, които ядяха сладолед.
— Какво правиш тук, по дяволите? — извиках.
Бащи с бебешки колички ме погледнаха стъписано.
Не ми пукаше. Бях се съсредоточил в Линч, който се беше облегнал на дърво от другата страна на улицата срещу дома ми. До него стоеше якият ирландец, който беше дошъл в къщата на Джак. Линч търсеше бучки фъстъчено масло в сладоледа си и наблюдаваше дома ми.
Щом се приближих, видях, че е застанал така, че да наднича право в страничната стая, където Ани правеше гимнастика.
— В отговор на въпроса ти — каза Линч, — сладкарницата затвори тази сутрин и затова я смених. — Той погледна към прозореца на дома ми и облиза лъжичката си. — Много е вкусен.
Тръгнах към него. Бащите отстъпиха към ъгъла, наблюдавайки ме с нарастващо безпокойство.
— Спокойно, Майк — рече Линч.
— Кълна се в Бога…
— Не можеш да ме убиеш, определено не и тук.
— Махай се. И да не те виждам повече.
— Само се наслаждавам на вечерта, Майк. Но се радвам, че те срещнах случайно. Не довършихме разговора си.
— Ще се обадя на полицията — заявих и извадих телефона си.
— Както желаеш.
Сложих палец на клавиатурата.
— Номерът е девет-едно-едно, ако си забравил — каза Линч.
Набрах го.
Той пусна лъжичката си в празната картонена чаша.
— Въпреки че няма да е най-добрата идея ченгетата да дойдат и да ти задават въпроси, след като ти хукна по улицата, крещейки мръсни думи. И какво по-точно ще им кажеш? Двама добре облечени мъже развалят диетата си на отсрещната страна на улицата срещу дома ти? В ход е някакъв неясен заговор, който ти не разбираш. И знаеш историята на брат си, бивш затворник, който не може да си отвори устата, без да излъже.
— Полицейско управление на Александрия — чу се глас по телефона ми. — Какъв е вашият спешен случай?
— Сигурен съм, че местната полиция ще реши случая, докато стане време за лягане. Усложняваш нещата за себе си и за брат си, Майк — продължи Линч. — Удължаваш неприятната ситуация. Но ако искаш още едно предизвикателство, давай, обади се.
— Ало, там ли сте? — попита диспечерът. — Какъв е спешният случай?
Чаках, стиснал зъби. Линч не откъсваше очи от мен.
— Съжалявам — отвърнах. — Набрал съм грешен номер. Няма спешен случай.
— Добре. Приятна вечер. И, моля ви, бъдете по-внимателен в бъдеще.
— Мисля, че започнахме зле — рече Линч, бръкна в джоба на панталона си и ми върна шофьорската книжка. — Аз съм разумен човек. Пазя интересите си като всеки друг. Платя ли на някого да направи нещо, очаквам да бъде изпълнено. И ако не свърши работата, се надявам да оправи нещата. Така е справедливо.
Взех шофьорската си книжка.
— Иначе го изпращаш в болница? Или го убиваш?
Той хвърли чашата в контейнера за боклук на съседа.
— Предпочитам моркова пред пръчката. Ти си много компетентен хитрец. Нямаш досие. Чист си. Уважаван адвокат си. Сигурно ще измислиш как да го направиш с минимален шум и опасност за себе си. След това няма да ме видиш повече. Ще се върнеш при твоето красиво момиче и ще избирате покривки за сватбата.