Можех да му опиша накратко как стоят нещата.
— Хората, от които бягаш, имат източници навсякъде. — Бях чул това от брат си и сега беше в мой интерес да го повярвам. — Ако проговориш, те ще разберат и ще те спипат.
— Прокуратурата може да ме защити.
— За финансови престъпления? Мислиш ли, че имат необходимите ресурси? Това не са петте мафиотски фамилии. Ти контролираш банките. Знаеш как стават сделките между „белите якички“. След шест години онзи, който стои зад всичко това, евентуално може да получи глоба на стойност няколко процента от лихвата, която е натрупал от печалбата. Подписва споразумение с прокуратурата и всичко се забравя. Нима ще се криеш през цялото това време?
— Откъде знаеш всичко това?
— И аз съм скучен работохолик като теб. Брат ми е друга история. Той беше въвлечен, за да съдейства. Дойде при мен за помощ. Опитал се да отиде в полицията и хората, за които работел, разбрали. И сега ще го убият, ако…
— Ако аз не се съглася.
Кимнах.
— И теб ли заплашиха? — попитах.
Сакс не отговори, само се втренчи в паметника на Линкълн в далечината.
— Дошъл си във Вашингтон да правиш добро — продължих. — Разбирам. И мен това ме доведе тук. Непрекъснато работиш, за да спреш ежедневните подкупи. И какво получаваш?
Той наведе глава.
— Смазват те — добавих. — Опитваш се да постъпиш правилно, а накрая загубваш всичко, за което си работил.
— Какво знаеш?
— Имам си собствена история. В момента това няма значение. Знам какво е да платиш цената за принципите си и какво е да те хванат натясно. Щом всичките тези хедж фондове търгуват с експертни мрежи и вътрешна информация, какво е само още едно сведение? Какво значение има? Защо да страдаш само ти, когато всички други шмекеруват? Само ще им изпратиш информацията. Две секунди и всичко се маха от главата ти. Няма да има дълги, неприятни разпити, нито разширен състав от съдебни заседатели, камери или черно петно в биографията ти и всички, които срещнеш до края на живота си, да знаят до какво са те докарали. Лесно е.
Уплаших се с каква лекота се лееха от устата ми тези мрачни обещания. Опитвах се да убедя не само Сакс да продаде душата си, а и себе си.
— Защо ти пука какво ще стане с мен? — попита той.
— Пука ми. Брат ми създава неприятности цял живот. Но ти си свестен човек. Случилото се с теб е ужасно. Дай им информацията. Никой няма да може да я проследи. И после ще си върнеш живота. Нищо от това няма да се е случило.
Сакс си пое дълбоко дъх и погледна към езерото, чиято повърхност се диплеше от студения вятър. Повече се интересувах какво прави Сакс с дясната си ръка в джоба. Ако не го бях видял, че минава през детекторите за метал в Съдебната палата, бих се тревожил, че има пистолет.
— Добре — каза той. — Какво ще правим сега?
Бях изнесъл прилична реч, вероятно твърде позната и твърде рано. Може би наистина бях много добър и бях убедил Сакс. Но да се лаская беше опасно, особено когато разговарях с човек, който преди няколко минути се беше опитал да съдейства на главния прокурор на САЩ. Не мислех, че ще попитам някого дали носи микрофон, но днес явно беше ден за първи неща.
Не знаех какви са следващите стъпки. Сакс забеляза колебанието ми и се хвана за него.
— Не си наясно как стоят нещата — каза той. — Знаеш ли коя е мишената? А какъв е залогът, за който играят?
Сакс се засмя, сякаш бях най-големият мухльо на света. Спомних си съвета на баща си — никога не залагай в играта на друг. Обърнах се леко и видях крайслера на Линч, спрял на около шейсет метра от нас. От смъкнатото задно стъкло се подаваше сив цилиндър.
Инстинктите ми казаха да се хвърля на земята или да си плюя на петите, но осъзнах, че това не е оръжие, а микрофон. Линч чуваше всяка наша дума.
Сакс проследи погледа ми и докато се обръщаше, аз пристъпих към него и видях цифровото записващо устройство в джоба му. Червената лампичка светеше. Той ме записваше. Щеше да ме предаде на прокуратурата.
— Те искат директивата — каза Сакс.
13.
Нямаше да успея да го убедя. Поне не носеше предавател, който да излъчва на живо за Главната прокуратура гласа ми. Нямаше лесен изход от ситуацията. Не трябваше да се захващам с тази история.
Тръгнах, но Сакс извади мобилния си телефон и набра някакъв номер.
Спрях и се обърнах.
— Не се обаждай на прокуратурата — рекох. Линч подслушваше. Щяха да убият Сакс.