— Ами това? — попитах, изваждайки флашка от чантата си.
— Става. Но трябва да внимаваш с тях. Пъхаш я в компютъра и го заразяваш, без да може да се излекува. И предупреждаваш всички, на които си я дал. Те трябва да я сложат в приложение в ограничителен режим във виртуална машина.
— Добре. Можеш ли да ми направиш няколко? Събираме доказателства и всеки се нуждае от копие.
Носех няколко стари флашки в чантата си и ги извадих.
Дерек ме погледна подозрително.
— За доказателство ли са?
— Да.
Протегнах ръка с флашките и зачаках.
— Какво? Тук ли мислиш да го направя? — попита той.
— Където и да е.
— Това е бар за гении, човече. Имай малко уважение. Виждаш ли това? — Той посочи уебстраницата. — Не пипам нищо тук от работата. Ще ме уволнят. Но вероятно ще мога да го направя довечера. Ще получа ли някакви пари? Хонорар като консултант?
— Сега си светски човек, Дерек. Отплащаш се.
Той поклати глава, измърмори: „За благото на обществото“ и взе флашките.
17.
Не беше необходимо флашките да проработят. Трябваше само да бъдат достатъчно добри, за да задоволят Линч. Той искаше планът ми до довечера, затова се разрових в Банката на Федералния резерв в Ню Йорк. Директорският кабинет беше ремонтиран през 2010 година и архивите за всички търгове и договори бяха публични. В документацията намерих всичко, от хардуера в президентския апартамент до производителите на тоалетните и вратите.
Прекарах деня в телефонни обаждания, опитвайки се да проследя как точно директивата отива от Вашингтон в Ню Йорк и кой има достъп до нея. Представих се за репортер, скромен изследовател от правителствената Сметна палата и анализатор по сигурността при Алън Хамилтън, който върши много работа за правителството. Казах, че търся най-добрите практики за сигурността на информацията и искам да сравня наблюденията си с други агенции.
Използването на фалшиви телефонни номера е от съществено значение и е много лесно. Има множество платени уебсайтове, които ви позволяват да промените самоличността си на каквато искате. Избереш ли номер, близък до телефонната централа, хората предполагат, че си вътре. Музикалният съпровод по време на чакането също помага. Прекарах много време в чакане и винаги записвах мелодията и монотонните гласове, които ми казваха, че обаждането ми е важно. Когато се обадеше някой, аз отговарях, че имам друго обаждане и му казвах да изчака, а после пусках мелодията от съответната агенция. Никой не се усъмни.
По време на първия телефонен разговор неизменно звучиш като идиот и объркваш имената и жаргона. Но ако споменеш, че това е първият ти ден на тази работа или че си стажант, обикновено те насочват към онова, което искаш да знаеш.
— Струва ми се, че имате предвид формуляр 2110. Оперативната група, нали?
— О, да — отговарям. — Знаете ли прекия им телефон?
Може би хората от ФБР и ЦРУ са предпазливи и открито предизвикват хората. Затварят и се обаждат пак през телефонната централа, за да проверят самоличността ти. Но е факт, че повечето хора се смущават твърде лесно и не желаят да създават конфликти, за да те предизвикат директно.
Скоро се обаждах на прекия телефон на Мери за повторно одобрение на формуляр 2110, сякаш бях работил за Федералното правителство от десет години. Започнах да научавам жаргона и мрачния, отегчен хумор, които те идентифицират като дългогодишен Федерален служител.
По време на случая с Дерек за пръв път чух израза „социално инженерство“. Това е терминът сред факирите по технологиите и хакерите за методите. С него със сладки приказки си проправяш път между мерките за сигурност. Включва много обаждания, за да научиш жаргона, правилата и бюрократичната структура на мишената и после да ги използваш срещу нея.
Всъщност това бяха само игри на измами, упражнявани срещу институции от безопасно разстояние, по телефона и електронната поща. Възприемаш студените, безумни, вбесяващи правила на бюрокрацията — „Грешен номер. Трябва да попълните формуляр 660. Елате във вторник. Работим от десет до шестнайсет часа“ — и да ги обърнеш срещу тях. Между различните брънки от веригата няма доверие и фамилиарност и това е тяхната слабост. Ако научиш процедурите, номера, на който да се обадиш, името, което да споменеш, и как точно да формулираш исканията си, може да получиш всичко.
Работата с телефоните беше най-лесната част. Трябваше да намеря и някои неща, които почтените хора не продават, затова следобед се отбих в свърталище на крадци, където отдавна се бях заклел да не ходя — крайпътната кръчма „Тед“, любимо място на старите престъпни приятели на баща ми и младите закононарушители, с които дружах навремето.