Първия път само минах с джипа покрай мястото. Заведението, което помнех, беше барака без прозорци встрани от магистралата, толкова запуснато, че бе трудно да се определи цветът му. Може би някога е било синьо, но откакто го знаех, боята беше избеляла до сиво-зелено.
Сега на мястото на „Тед“ имаше горе-долу свестен „Грил бар Тед“ с нова дървена фасада и големи прозорци без капаци.
Нямаше ли го Тед? Някаква ресторантска верига ли бе взела заведението му и беше запазила името му? Паркирах и влязох. Цареше сумрак и очите ми се приспособиха едва след минута. Дървена ламперия, огромен аквариум, дървена фигура на индианец, четириметров джубокс. Сърцето ми се сви, като видях обзавеждането. Единствената украса в предишния „Тед“ беше синя мушама там, където покривът течеше. Кръчмата, която познавах и обичах, я нямаше.
Но после чух името си от бара. Пет-шест глави се обърнаха към мен и няколко силуета тръгнаха от сенките като призраци.
Луис, Усмивката, Разбойника и останалите — старата банда. Годините им личаха и коремите им се бяха отпуснали над коланите, а лицата им бяха похабени. Те сложиха ръце на раменете ми, потупаха ме с обич и поръчаха „Олд Кроу“.
— Какво се е случило с това място? — попитах.
— Ами Тед направи някаква далавера с Картрайт. Не каза каква. Опаричи се и оправи бара — отвърна Усмивката, оглеждайки се наоколо.
— Тук ли е Картрайт?
— Вероятно е отзад — отговори Луис.
Забелязах, че един тип в края на бара ме зяпа. Лицето му беше обляно в потрепващата зелена светлина от аквариума. Когато разбра, че го гледам, той насочи вниманието си към бирата си.
— Хей, някаква дяволия ли сте замислили с Джак? — попита Разбойника. — Има ли роля за нас? Само кажи.
— Какво си чул, че правим?
— Братовчед ми чул от един човек, който видял Джак в центъра. Нещо от много висока класа…
— Трябва да говориш с Картрайт — прекъсна го Луис, който имаше такъв вид, сякаш търпението му с приятелите му по чашка се беше изчерпало преди години. — Онези там разпространяват някакви слухове, които са чули от втора ръка. — Той кимна към задната врата.
— Благодаря — казах и минах покрай тоалетните и после през кухнята. Мъжът, който ме гледаше, се отправи към предната врата, пъхнал ръка в джоба си.
Приближих се до офиса отзад и завъртях надясно валчестата дръжка на вратата. Помагах на Тед, докато учех в гимназията. Ключалката беше толкова стара и хлабава, че номерът винаги минаваше. Тед държеше в сейф всичко важно.
Влязох и се наканих да се пошегувам, че той все още не я е поправил, но усмивката ми застина, когато видях две дула: ловна пушка в ръцете на Тед и пистолет в ръката на мъжа, който седеше срещу Картрайт. Те спуснаха оръжията, щом ме познаха. Тед успокои всички, а после дойде при мен и ме потупа по рамото. Лицето му беше изнурено, с посивяла брада и крив като светкавица нос.
— Майкъл Форд! — възкликна. — Боже! Колко време мина? Десет години?
— Горе-долу — отвърнах.
— Баща ти излезе ли?
— Да.
— Не е идвал да ме види.
— Спазва изискванията на присъдата си. Не трябва да се среща с престъпници, освен ако не е решил отново да се занимава с незаконни неща.
Тед, изглежда, прие това веднага.
Картрайт кимна и каза:
— Ей сега ще се върна при теб, Майк. — Той седна на маса за карти с един тип, който приличаше на Дани де Вито и играеше шах. До дъската имаше значителна купчина пари. Картрайт гледаше баскетбол на телевизор в ъгъла, докато чакаше противникът му да играе. Пиеше чисто уиски и това обикновено беше знак, че губи пари, или на дъската, или на залаганията.
Другият човек колебливо изигра хода си и се усмихна. Картрайт отвърна на усмивката му, събори царя му и протегна ръка да му платят. Другият мъж придоби озадачен вид за миг, а после осъзна, че е загубил, и плъзна няколко банкноти по масата. Картрайт ги взе и дойде при мен близо до мишената за дартс, която бяха поставили в дъното.
— Радвам се да те видя, Майк. Какво става?
— Търся камера.
— По-добре отиди в мола.
— Предпочитам ти да ми я намериш. Малка, по-малка от колода карти.
— Сега ги правят колкото копче на риза. Мога да ти намеря такава.
— И нещо с батерия. Като монитор за бебета, за да улавям сигнала и да виждам какво има в стаята.
— Мога да ти намеря. Батерията издържа около седмица. Може да я настроиш да изпраща импулси. Нуждае се само от ретранслатор с източник на захранване наблизо.
— Колко близо?