Выбрать главу

Натиснах с ключа и започнах с първите щифтове. Надигнах ги, докато усетих, че цилиндърът леко поддаде. После долната половина на щифта се разхлаби и малката пружина отгоре вече не го притиска. Това означаваше, че имам комплект хубави инструменти.

Отвън настана суматоха, но аз бях твърде погълнат от ключалката и старите загадки, които години наред се бях учил да разгадавам.

Повдигнах и последния щифт и цилиндърът се завъртя свободно. Ключалката беше отворена. Засмях се. Господи, колко добре се почувствах.

— Картрайт! — извика някой. — Картрайт?

Обърнах се, но вече беше късно. Някой ме сграбчи за яката и ме запрати към стената.

18.

Един мъж стоеше над мен и ме гледаше гневно. Вените на врата и челото му пулсираха от ярост.

— Здравей, татко — рекох.

Заслужавах си го. Той ме беше хванал да боравя с шперц и динамометричен гаечен ключ — нещо, което беше съсипало живота му и едва не бе съсипало и моя.

Огледах стаята.

— Ще нарушиш условната присъда, като се срещаш с някои от тези хора, татко.

— Тревожиш се, че аз ще имам неприятности?

— Не участвам в сапунени сериали — заяви Картрайт и тръгна към главното помещение. И наистина беше така. Тези хора седяха около маси за игра на карти в задни стаички на ресторанти и магазини и крояха заговори по цял ден в продължение на четирийсет години, докато някъде на фона работеше телевизор, и щяха да ти счупят китката, ако се опиташ да изключиш „Богати и жестоки“.

Баща ми ме пусна, отстъпи назад и си пое дълбоко дъх.

— Какво правиш тук, по дяволите? — попита той.

— Как разбра къде съм? — попитах на свой ред, докато се изправях.

— Един приятел ми се обади. Каза, че си търсиш белята.

— Не е така.

— А как е? — Той пристъпи по-близо. Не го бях виждал отдавна и почти бях забравил, че е по-едър от мен.

— Джак има неприятности.

— Лошо ли е положението?

— Може да стане. Аз само му давам технически съвети, нищо сериозно.

— Опитва ли се да те измами?

— Отначало си го помислих, но после видях как онези типове го обработиха. Той е на ниво. Те му казаха… Виж, не се тревожи. Джак контролира нещата.

— Какво му казаха? — настоя татко.

Знаех си, че рано или късно той ще изкопчи истината от мен.

— Че ще го убият. Джак трябва да открадне някаква вътрешна информация.

— Да го убият!

— Намеренията им са сериозни, татко. Повярвай ми.

След изстрела на Националната алея всеки път, когато затворех очи, виждах един и същ образ — Сакс се опитва да каже нещо, но не излизат думи. Не исках да обяснявам защо съм толкова сигурен, затова замълчах.

— Какъв е ударът?

— Чиновническа работа. Нищо прекалено безумно, финансов.

— Работя с такива неща. Кой е мишената?

— Ти няма да се бъркаш. Минах през ада, за да те измъкна. Няма да позволя да те върнат в затвора.

— Технически съвети, а? — Той погледна шперца в ръката ми. — Не мисля така. Е, коя е мишената?

— Банката на Федералния резерв в Ню Йорк. Ще откраднат директивата, ще вземат решението на Комитета, преди да стане публично достояние.

— Федералната банка в Ню Йорк? Невъзможно. Те имат най-добре защитения трезор в света.

— Не искаме златото, а Бюрото.

— Ние? — попита баща ми. — Стига, Майк. — Той се вгледа в мен изпитателно, търсейки истината. Не можеш да излъжеш измамник. И именно това направи сина му толкова корав. — Какво не ми казваш?

— Погнали са и мен. Ще си го изкарат на мен, ако Джак избяга или не го направи. Знаят за Ани.

Той замахна неочаквано. Помислих, че ще ме удари, но татко се завъртя и заби юмрук в натрупаните чували с брашно до главата ми. От ъглите им се посипа бял прах.

— Ако те не го убият, аз ще го направя — заяви той.

— Можеш да се наредиш на опашката след мен. Само че той твърди, че се опитва да остане честен. Затова са го подгонили. Джак отказва да участва в играта.

— Тогава какво ще правиш? Нима ще влезеш с взлом в проклетата Федерална банка?

— Не. Само им играя по свирката, докато разбера — как да обърна цялата работа срещу онези, които ни заплашват.

— Кои са те?

— Единият ми се представи като Линч. Това вероятно не е истинското му име. Кара черен крайслер. Има вампирски зъби, адски слаб, около метър осемдесет и два-три.

Баща ми поклати глава.

— Защо не ме помоли за помощ?

— Няма да те въвличам, татко. Държа се на разстояние от цялата история. Засега само наблюдавам и разучавам мишената. Рискът е много малък.

— Влизане с взлом?