Тръгнахме към отсечка от Пето Авеню, където се намираха прочутата архитектурна фирма „Макким, Мийд и Уайт“, хотелът „Гилдид Ейдж“ и клубовете на магнатите разбойници.
Кларк отвори тежката дървена врата на внушителна градска къща. Може би беше негов клуб и щяхме да постигнем мирен договор на бренди и пури. Не очаквах с нетърпение разговор в клуб, въпреки че през последните две години се бях научил да се забавлявам — да се смея заедно с хората, докато те се оплакват, че са „бедни като църковни мишки“ и колко трудно боравят с осемнайсетметровите си яхти с железни корпуси. Но ако това означаваше да сложа край на неприятностите си с Лорънс, бях готов.
Той ме заведе в библиотеката и седнахме на две кожени кресла „Честърфийлд“. Нямаше учтиви любезности. Кларк се наведе напред и започна направо:
— Познавам семейството ти, Майк. Знам какви хора сте. Ръцете ми обаче са вързани. Ани е взела решение и аз не мога да направя нищо.
Ето какво получих след години на усилена работа — флотата, колежа, право в Харвард, нощите, в които нямах пукнат грош и бях толкова гладен, че си лягах в осем. Може би имах проблеми с приспособяването си към този свят, но докато седях и издържах на гневния поглед на Кларк, осъзнах, че донякъде това се дължи на факта, че порядъчният живот има проблеми с мен. За Лари бях престъпник, а животът ми — поредица от измами.
— Лари — рекох. Знаех, че той мрази фамилиарния ми тон. — С дъщеря ти се обичаме. Отговорни сме един към друг. Грижим се един за друг. Това е нещо мило и рядко срещано. Много искам ти и аз да започнем отначало и да намерим начин да се разбираме. Това би улеснило нещата и би направило щастлива Ани. Какво ще кажеш?
Кларк не отговори, само почука два пъти с тежкия си пръстен по мраморната маса до него. Вратата се отвори и в стаята влязоха двама мъже.
— Това са адвокатите ми — каза и ги представи.
Дотук с брендито и пурите. Най-много от всичко Кларк се измъчваше от мисълта, че си приличаме. Той беше започнал от нищото и бе забогатял от много съмнителни сделки с недвижими имоти в Лондон. Когато за пръв път се беше опитал да ме уплаши и да ме принуди да се разделя с Ани, аз бях намекнал, че знам за мръсното му минало. Това ми даде малко свобода на действията, но и ми спечели враг. Лари ме ненавиждаше, че съм го надхитрил.
Ако се занимаваш достатъчно дълго с измами, можеш да си купиш всичките аксесоари, които са ти необходими, за да изглеждаш почтен, дори обноските.
Опасявах се обаче, че Кларк си е внушил, че е почтен. Това лицемерие е опасно и аз го заплашвах с това кой съм, какво знам и кой ме обича. Колкото и да се мъчеше да ме накара да се откажа от Ани, аз се опитвах да стоя над това. Не й разказах за миналото му. Щеше да изглежда дребнаво.
— Трябва да уредим някои неща, Майк — каза Лорънс. — Утре заминавам за Дубай, затова за жалост се налага да ги вместя тази вечер.
Единият адвокат му подаде купчина листове, а другият държеше дебела папка с кожена подвързия, която приличаше на корпоративна чекова книжка.
— Някакъв стимул може ли да те накара да преосмислиш връзката ви? Да прозреш, че е в интерес на теб и на дъщеря ми да поемете по различни пътища?
— Шегуваш се — отвърнах.
Лари се втренчи в мен. Беше абсолютно сериозен.
Потърках брадичка и погледнах махагоновите лавици с книги и тримата инквизитори.
В джоба на сакото си имах бяла карта, че е дошла сметката от ресторанта — хубава ленена хартия, без орнаменти и прегъната в средата. Извадих я, както и писалка, наведох се и написах нещо, а после я плъзнах по масата, облегнах се назад и скръстих ръце на гърдите си.
За момент Кларк изглеждаше доволен, че съм се съгласил и че може да играе любимата си игра — да се пазари за пари. И после прочете бележката.
Ядосано си пое дъх и пусна листа на масата.
Видя какво съм написал: „Между зъбите ти има семка.“
Езикът му се раздвижи зад устните, докато ме гледаше гневно. След като напуснах последната си работа, много фирми ме потърсиха да отида да работя за тях, затова имах богат опит в отсвирването на хора, които се опитват да ме купят. Лари направи знак на втория адвокат, който ми даде купчината листове.
Разбира се, бях ядосан. Усещах тежестта на ножа в джоба си и за миг в съзнанието ми изплува сюрреалистично видение: ако наръгам единия от тези красиво тапицирани адвокати, ще излезе само пълнежът. Най-вбесяващото обаче беше, че не мога да покажа колко съм вбесен. Това би било в полза на Кларк и на убедеността му, че съм бандит. Не, трябваше да запазя хладнокръвие.