От възстановяване аз прехвърлих програмата „Лепкави пръсти“ в главната система като cmd.exe и когато рестартирах лаптопа на отсъстващия обитател на хотелския апартамент и видях екрана за влизане, натиснах Shift пет пъти. Вместо „Лепкави пръсти“ компютърът ми показа редица команди в главната си оперативна система и оттам с една команда промених паролата.
Щом се включих, влязох в интернет и после в моята „Дропбокс“, така нареченото „облачно хранилище на данни“ и изтеглих двата фалшификата, върху които работех, откакто за пръв път обсъдих подмяната с татко. Бях ги моделирал въз основа на предишни директиви на Федералния резерв и те съответстваха на формата и езика на официалните документи, до заглавната част и „Клас I Федерален комитет за операции на открития пазар — Поверително и контролирано (ФР)“, напечатано най-отгоре.
Фалшификатите ми бяха необходими, за да осъществя подмяната. Едната директива казваше на Търговското бюро да удари спирачки и да остави лихвения процент да се повиши, а другата — да настъпи газта и да налива пари в икономиката.
Свалих една фотомонтажна програма и започнах да си играя с филтрите, докато намерих един, който й придаваше вид на лошо фотокопие. Направих я зърнеста, като изпратена по факс, потърсих в „Гугъл Имидж“, намерих няколко сканирани факса и започнах да копирам цифри от датите и часовете. Залепвах ги най-отгоре на моите фалшификати, така че да изглежда, че са пристигнали в 12:05 часа във вторник, когато директивата щеше да бъде изпратена в Ню Йорк.
Принтирах двата варианта на директивата. Сега, каквото и решение да вземеше Комитетът, аз можех да пробутам на Линч и Блум фалшификат, в който пише точно обратното. Те щяха да заложат напълно погрешно и аз щях да ги разкатая.
Разбира се, това означаваше, че първо трябва да извърша удара и да открадна истинската директива.
За всеки случай разпечатах по още едно копие на двата варианта. Когато от принтера се източи и последната страница, чух, че вратите на асансьора в коридора се отварят.
Изтрих всичко, което бях въвел в лаптопа, и го изключих. Чух, че законният наемател отключва вратата на апартамента, и грабнах разпечатките. Изскочих на терасата точно когато вратата се отвори и едва успях да притворя плъзгащите се врати.
Скрих се встрани, но се виждах от почти половината апартамент. Чух, че телевизорът се включи, и се осмелих да надникна вътре. Лампите бяха запалени и всичко, което мъжът можеше да види, беше собственото му отражение, но пак се чувствах изложен на погледа му. Затворих вратите, сантиметър по сантиметър, очаквайки всеки момент да ме издаде изскърцване и мъжът да ме види на терасата отвън.
Вероятно не трябваше да се тревожа. Надзърнах вътре. Човекът ядеше бурито, седеше на дивана и четеше огромна купчина правни документи. Видях го, че захапа фолиото, намръщи се, откъсна го и продължи. Половината ми приятели от юридическия факултет бяха такива — затворени в хотел или корпоративен апартамент на отсрещната страна на улицата срещу съда или склада за съхраняване на документи, и работеха по две хиляди и петстотин часа годишно, всяка минута, докато бяха будни, и спяха по четири часа нощем. Този човек вероятно не би ме забелязал, ако седнех до него и си вземех от пържените картофи и гуакамолето му.
Можеше и да съм в смъртна опасност, но поне вече не бях съучастник.
Затворих вратите напълно, прегънах веднъж разпечатките и ги пъхнах в задния си джоб. Подпрях се на стената, сложих крак на парапета и стъпих горе. Вкопчих пръстите на лявата си ръка в тухлите и се завъртях върху парапета. Надвесих се над празното пространство с лявата си ръка върху тухлите и после притиснах дясната си ръка в тавана на терасата.
Кракът ми затрепери нагоре и надолу като игла на шевна машина.
Започнах да губя равновесие. Изтеглих се с дясната ръка и вдигнах лявата, за да се хвана за пода на терасата над мен. Тежестта ми повлече пръстите ми към бездната долу, когато натиснах с пръстите на краката си и се вкопчих с лявата ръка в бетона горе.
Хванах се по-здраво с дясната, а след това се изкатерих по тухлите на стената и увих крак между перилата и пода на моята тераса. Раната на гърба ме заболя силно. Повдигнах крака към ръба. Оттам се улових за перилата, стъпих на ръба на терасата и се изтеглих горе.
Докато седях на терасата и си поемах дъх, чух, че някой чука на входната врата на апартамента ми.