Пазачът влезе и нервно се огледа наоколо. Почуках на стъклото. Той се приближи, отвори вратата и подаде глава.
— Шефът говори с твоите хора. Нещата ще бъдат готови чак утре сутринта.
— Добре — отвърнах.
— Там навън е студено.
— Клаустрофобия. Може ли да ми донесеш една книга със заглавие „Ключалки, сейфове и сигурност“ от другата стая по-нататък в коридора?
— Да. Влизаш ли?
— След минутка.
Пазачът ме погледна така, сякаш бях луд, и затвори вратата на терасата.
Облегнах се на стената, докоснах превръзката си и изсъсках. Сигурно бях разкъсал шевовете. Имах каквото ми трябваше, за да издъня Линч и Блум, но бях пропуснал шанса си да се обадя на Ани.
Баща ми донесе пакета сутринта. Мъжът с очилата донесе нещата до вратата. Табелките с имената изглеждаха добре. Определено щяха да минат през бърза визуална проверка.
— Ето ти и тези — каза той и ми подаде черна кожена калъфка — шперцовете.
Протегнах ръка.
— Ще ги пипаш само под надзор.
— Добре — казах. — Тогава ми донеси две ключалки да се упражнявам — „Шлаге Еверест“ и „ASSA V-10“.
Мъжът се върна с ключалките след десетина минути и ми ги даде заедно с шперцовете.
— Преброих всичко, затова не се опитвай да свиеш нещо — каза той.
Седнах до масата и отворих калъфката. Вътре имаше петнайсет шперца и динамометричен гаечен ключ. Отново проверих калъфката. Нямаше бръснарско ножче, нито ключ за белезници.
Бяха ли ги намерили?
Вгледах се по-внимателно в шперцовете и забелязах мъничък символ, щампован в стоманата, който не бях виждал от малък — оръдие с кръстосан чук, символът на производителя на стоманолеярните заводи „Форд“. Леярната беше на семейството ми от поколения, докато не я отнеха с измама от баща ми. Борбата срещу човека, който го разори, го беше принудила да прави измами. Годината беше 1976. Това сигурно беше един от последните шперцове, произведени в „Стомана Форд“. Винаги познавах произведенията на баща ми. Те бяха красиви, ръчно изработени и лъскави.
Хванах дръжките от твърда пластмаса. Изглеждаха странни, евтини и не на място.
Що се отнася до зрителите, отварянето на ключалки е вълнуващо колкото риболов в леда. След като работих върху ключалките двайсетина минути, мъжът с очилата започна да играе видеоигра на телефона си.
Това ми даде време да разгледам по-отблизо дръжките на някои шперцове. Пъхнах нокът в съединителната линия на пластмасата в края на шперца и натиснах. Пластмасата се плъзна. Беше капачка. Извадих я и обърнах надолу шперца. От идеално оформена кухина в пластмасата се изплъзна тънко бръснарско ножче. Докоснах го. Не беше метално, а вероятно керамично. Оставих го да падне на пода и после го бутнах с крак под килима.
Започнах да разглеждам другите шперцове и открих едва забележима съединителна линия върху дръжката на друг шперц. Извадих пластмасовия цилиндър от металната част на шперца. Беше къса цев, два и половина сантиметра, и видях правоъгълна пластмасова пластинка, три на четири милиметра, в края, която можех да измъкна от цилиндъра. Това беше ключът за белезници. В другия край на цилиндъра имаше два нареза, достатъчни, за да пъхнеш нещо там и да го завъртиш, нокът, щифт или острие. В Съединените щати ключовете за белезници са универсални. Ако татко беше направил правилния избор, ключът би отворил всяка от известните марки — „Смит и Уесън“, „Пиърлис“, „ASP“, „Уинчестър“, „Чикаго“.
Старецът беше научил много в затвора.
Издърпах ключа за белезници, плъзнах обратно остатъка от дръжката и сложих капачето. Шперцът изглеждаше като останалите. Пуснах ключа върху килима и го бутнах под бръснарското ножче.
Щом скрих контрабандата, аз отново насочих вниманието си към ключалките, предимно за да се занимавам с нещо и да не мисля твърде усилено за факта, че ще обера Банката на Федералния резерв в Ню Йорк и после по всяка вероятност ще ме екзекутират.
Успях да отворя страничния панел на „ASSA“. „Еверест“ все още ми създаваше главоболия. Добре. Най-важни бяха инструментите ми за бягство под килима.
След два часа пазачът обяви, че е време за вечеря, и взе шперцовете и ключалките. Донесоха ми сандвичи с деликатеси. Когато останах сам, аз завързах обувката си близо до килима, изпречвайки тялото си между ръцете си и местата, където Блум по всяка вероятност беше скрила камера. Скрих незабелязано в шепата си бръснарското ножче и ключа и отидох в банята. Бяха ми донесли дрехи. Измъкнах няколко конеца от ризата, която носех, и пъхнах ножчето в предния илик на копчето, а ключа — в ръкавела.