Първата страница падна в подноса. Полард стана. Оглеждаше фалшивата закодирана карта и мен.
Текстът на директивата започна да се печата. Видях го как се източва, взех стандартното въведение, което винаги се използваше. През прозореца на главната врата забелязах, че пазачът говори с ченге.
„Федералният комитет за операции на открития пазар търси монетарни и финансови условия, които ще благоприятстват за стабилност на цените и ще спомогнат за устойчив растеж…“
Бяхме разкрити. Наблюдавах как хартията пълзи лека-полека по три милиметра.
„За да способства за дългосрочните си цели, в непосредствено бъдеще Комитетът търси условия в резервни пазари, съвместими с…“
Главната врата се отвори. Влезе пазачът.
Зачаках, гледайки факса.
И най-после видях цифрите. Имах директивата. Решението беше там — щяха да продължават да настъпват газта и да наливат пари в икономиката, дори двойно повече. Това беше всичко. Един параграф в суховат правителствен меморандум и една цифра — лихвеният процент, но беше достатъчно, за да разтърсят из основи пазарите и да завъртят глобалната икономика. През компютрите зад рамото ми преминаваха милиарди долари и онзи, който в момента знаеше цифрата, можеше да спечели стотици милиони, преди да оповестят официално решението. И все пак след всичко, което бях преживял, това изглеждаше нещо дребно за моите неприятности.
Извадих директивата и прочетох следващите няколко реда, а след това я пуснах в машината за унищожаване на хартия.
— Какво правите с факса? — попита Полард.
Не й обърнах внимание. Трябваше ми още една секунда. Извадих друг лист от задния си джоб, който беше сгънат в менюто за храната за вкъщи, и също го пуснах в машината за унищожаване на хартия.
Погледнах през рамо. Пазачът излезе. Чух, че по коридора бързо се движат хора. Спокойствието беше свършило. Ченгетата щяха да нахлуят всеки момент.
Извадих празен лист хартия от подноса, надрасках един ред и го прегънах на две.
— Портовете изглеждат добре — казах на Джак. Това беше паролата да се махаме оттам.
Тръгнах към втория изход покрай безлюдния кабинет на изпълнителния вицепрезидент, който оглавяваше Търговското бюро. Той беше във Вашингтон. Шефът на Бюрото винаги присъства на съвещанието на Комитета. Затова поставих камерата си в кабинета му. Пуснах листа на пода и след това го подритнах под вратата му.
45.
— Отивам да взема друг диск — каза Джак на Полард. — Бихте ли наблюдавали онзи пясъчен часовник?
Полицията на Федералния резерв беше на външната врата.
Излязохме бързо, хукнахме към страничен изход и стигнахме до стълбището.
— Стойте! — извика някой зад нас.
Изтръгнах парче електрически проводник от стената и го пъхнах между вратата и стълбите на площадката. Чух, че ченгетата блъскат от другата страна.
Слязохме едно ниво по-долу. Навсякъде имаше камери. От документацията за ремонтите знаех, че на всеки три етажа има панел за достъп.
Полицаите от Федералния резерв, които наблюдаваха мониторите, бяха от световна класа. Камерите бяха бронирани. Договорите с охранителни институции, за да напълнят сградата с всевиждащи очи, бяха стрували десетки милиони долари. А жичките, свързващи всичко това? Те бяха поставени в ламаринена кутия, защитена с обикновена ключалка за два долара.
Скрихме се в един вход. Джак извади ключодържател с лазерна показалка от раницата си и я насочи към камерата. Лъчът щеше да я заслепи, но в централния контрол сигурно щяха да забележат проблясването.
— Може да пропълзя и да я разбия — предложи Джак.
— Дай ми раницата си. — Бръкнах вътре, извадих външния метален клип от края на папката и изсипах шперцовете в шепата си. Използвах назъбен шперц „С“ и отвориха панела на третото дърпане.
— Те ще бъдат тук всеки момент — каза брат ми.
Имаше страшно много жици.
— Мисля, че жичката на камерата е червената. — Този детайл не беше упоменат в документацията за извършените ремонти.
— Аз пък мисля, че е зелената — каза Джак.
— Сигурен ли си?
— Не.
Камерата беше в купол от опушено стъкло и това означаваше, че е с дистанционен контрол. Тъмното стъкло е ефикасно, защото никога не знаеш кога гледат. Повечето камери с очебийни примигващи червени светлини са фалшиви, за да плашат лошите и да излизат по-евтино от истинските.
Зелената светлина на лазера на Джак обаче блестеше през опушеното стъкло и аз видях как обективът вътре бавно се завърта нагоре и надолу, докато наблюдава стълбището.