По-добре беше да се отправим към щурмовите пушки в дъното на коридора. M3 бяха предпочитаните ключалки на правителството и разузнавателните агенции. Имаше ги в Белия дом и в Пентагона. Те бяха следващото поколение „Медеко“ на ключалката, която ме беше победила по време на проверката на Линч. Дори един майстор по влизане с взлом би разбил прозорчето на вратата или би се отказал.
Аз обаче не разполагах с тази възможност.
Чух, че подът се разтресе, когато забутаха количката със златото към нас, бавно, но сигурно. Нямаше да имам време да отворя това чудовище.
Забих шперц в екранчето на четящото устройство, изгорих платката и превъртях дръжката. След това пъхнах шперца вътре, за да я държа отворена и да не се занимавам повече с нея. Това ми отне четири секунди.
Златото се приближаваше. Чувах тракането и дрънченето на метала върху бетона.
M3 е нещо като фетиш сред крадците поради трудността й. Има съвършено нов дизайн, който прави щифтовете по-трудни за завъртане, с фалшиви прагчета, за да откажат крадците. Трябваше да преместя всички щифтове към абсолютната водоравна линия и после да завъртя всеки, за да се отдръпне резето.
Дори ако успеех да извърша тези две чудеса, това не беше всичко. Оставаше плъзгачът — трето месингово парче, което пречи на ключа да се превърти, ако не се издърпа напред до правилната позиция. Хиляда пъти по-трудно е да усетиш кога щифтът е отместен с всичките тези допълнителни части, които подсигуряват цилиндъра. Имаше два билиона възможни комбинации за височината на щифта, ъгъла и позициите на плъзгача и само една отваряше проклетото нещо.
Трябваше да я открия и затова отварянето на ключалка в реално време е трудно. Налагаше се да го направя през мъничката дупчица със странна форма, докато страхът се беше свил в твърда черна топка в стомаха ми. Представете си, че се опитвате да смените всички свещи в двигателя на колата си, когато капакът се отваря сантиметър по сантиметър. И кара пиян шофьор.
Ето, такава беше задачата ми. Прецених, че имам една-две минути до пристигането на командосите. Нямаше да има ефектни трикове, нито лесни заобикаляния, само бавна, усърдна работа, милиметър по милиметър, метал върху метал и чувствителността на пръстите ми. Натегнах леко с динамометричния гаечен ключ и започнах да нагласявам височината на щифтовете.
Подът се тресеше, докато количката със златото се приближаваше. Знаех, че е невъзможно, но не можех да се откажа.
Отне ми една минута да наредя щифтовете до водоравната линия. Първата стъпка беше завършена, но нямаше как да знам със сигурност.
Чувах все по-близо стъпките на командосите от специалните части и потракването на оръжията им.
Извадих тънка тел, огъната под прав ъгъл в края, и започнах игра с въртенето. Опитвах се да усетя възможно най-лекото поддаване и в същото време да не прецакам щифтовете.
Изчистих съзнанието си от представата как лежим с Джак в локви от собствената си кръв, двама предприемчиви търговски представители на фитнес зала, завършили фатално. Прогоних и образа на Ани в съда, докато ме обявяват за виновен по дълъг списък с престъпления, завършващи с убийството на Сакс. Пропъдих образа на Линч, който отново стои зад мен, затворил очи в очакване на кръвопролитие, докато опира пистолета в главата ми.
И отместих резето.
Боже, колко силно тракаше количката!
— Те са тук — прошепна в ухото ми Джак.
Почувствах, че командосите са почти до нас и как пръстите ми се разтреперват от вибрациите на количката, заплашвайки баланса, който бях успял да постигна в месинговия лабиринт на ключалката „Медеко“.
Би трябвало да се радвам на отдръпването на резето, но нещо не беше наред. Усетих го, че все още е заклещено. Някой щифт беше паднал или ме беше подвел от самото начало. Един по един, поддържайки точния натиск с динамометричния ключ, за да държи всичко на място, аз отново ги проверих всичките. Оказа се, че е четвъртият във фалшивата редица.
— Добре — каза някакъв глас. — Да ги преброим набързо.
Човекът започна да брои кюлчетата. Гласът му беше силен, сякаш говореше до мен.
Джак приклекна. Потта беше сплъстила косата му и аз видях грозния белег, оставен от Линч. Той прегледа шперцовете и взе назъбен шперц W, който приличаше на трион в края. Джак го хвана като шило за разбиване на лед. Страхотно. Можехме да прободем някой клет служител, докато пазачите надупчват телата ни с куршуми натовски стандарт. Нямах нищо против да съсипя живота си, но отгоре на всичко заради мен щеше да пострада невинен човек, защото бях неспособен да осъществя измамническите си фантазии.