И ми крещеше — порой от ругатни, а после докосна скулите и очите си.
Сигурно беше помислил, че съм го прострелял в лицето. И аз разбирах защо смята така. Надявах се, че и Блум е останала със същото погрешно убеждение, защото се нуждаех от време.
— Престани да се правиш на дете — казах на Джак, протегнах ръка и опрях пистолета в главата му. — На скулата му имаше малка драскотина. — Стрелях в стъклото. Някое парченце те е порязало. А сега ми дай мобилния си телефон.
— Какво?
— Мобилният ти телефон. Знам, че не са ти го взели. Къде е? Трябва да се обадя.
Джак посочи към джоба си. Извадих телефона и после го потупах по кръста.
— Къде е пистолетът ти? — попитах.
— Отзад на гърба.
— Претърколи се по лице.
Той се подчини. Извадих малкия глок от кобура на колана му.
— Ти не ме познаваш, Джак. И не си толкова печен, колкото си мислиш. — Потупах го леко по лицето. — Аз победих.
Качих се в буса, затръшнах вратата и настъпих газта. Тилът ми се опря в облегалката, когато се отправих към джипа на Блум. Свърнах наляво, прекосих двойната жълта линия и се насочих към нея.
Тя слезе от джипа и вдигна пистолета си. Наведох се зад таблото. Чух, че по капака на буса затракаха куршуми.
Лицето ми се удари във волана при сблъсъка. Бусът занесе настрани. Пред очите ми заиграха червени и бели петна.
Бусът продължаваше да се движи. Бях се завъртял на сто и осемдесет градуса. Джипът на Блум се беше качил до половината на парапета. Настъпих газта, този път по-контролирано, и усетих вкуса на кръвта, която се стичаше от устната ми, където се бях ударил във волана.
Блъснах задната й броня и провесих джипа на парапета. Двете му колела висяха във въздуха. Въпреки високата си проходимост нямаше лесен начин да слезе оттам и аз се молех да спечеля достатъчно време, за да избягам.
Блум изскочи, стреляйки, от храстите. Потеглих на заден ход по пътя, завих рязко и се насочих към тротоара, за да завърша завъртането си.
Задните стъкла и страничното огледало се взривиха, докато се отдалечавах, но бързо увеличих разстоянието. Свърнах покрай къщите в началото на градчето и се отправих към път покрай реката.
Взех телефона на Джак. Трябваше да предупредя Ани.
Телефонът й звъня, звъня и после превключи на гласова поща. Продиктувах номера и й казах да ми се обади незабавно и че е в опасност.
Завих по селския път, опитвайки се да измисля как да стигна до Ани и баща си и да се върна навреме в нашата къща в Александрия.
Позвъних на стационарния телефон. Никой не отговори. Трябваше да се свържа с Ани на работното й място, но първо трябваше да задействам нещо друго. Обадих се на 911.
— Какъв е спешният случай?
— Трябва ми най-близкия полеви офис на Тайните служби.
— Каква е ситуацията?
— Нуждая се от Тайните служби. Има заплаха. Или ми дайте номера и аз ще им се обадя.
— Ще ви свържа — отвърна диспечерът.
Тайните служби имат сто и петдесет полеви офиса в страната. Може да ги намериш на страниците с номерата за спешни случаи в телефонния указател. Помнех какво ми беше казал Картрайт: Тайните служби се занимават с компютърни и банкови измами. Веднага щом стъпихме във Федералната банка, с Джак станахме проблем на Тайните служби и можехме да подминем влиянието на Линч във ФБР. Преди удара нямах достатъчно доказателства да улича Блум, Линч и кукловода им, но сега вече ги имах.
— Тайни служби — каза друг диспечер.
— Трябва да съобщя за сериозно престъпление.
— Кога се е случило?
— Случва се в момента.
— Къде?
— В Банката на Федералния резерв в Ню Йорк.
— И кой сте вие?
— Човекът, който я обра. Трябва да говоря с някой старши агент или специален агент.
— Какво е естеството на престъплението?
— Откраднахме директивата, решението на Федералния комитет за операции на открития пазар във Вашингтон. Ще го оповестят публично едва в два и петнайсет и ние ще търгуваме въз основа на поверителната вътрешна информация в директивата. Разбирам, че нямате причина да ми вярвате. Но може да се обадите на Банката и да потвърдите, че имат пробив в сигурността. Вероятно вече го съобщават по новините. Зад бюрото на старшия вицепрезидент има камера, скрита в бейзболна топка, която той получи като подарък.
— Изчакайте за момент.
Чух изщракване. Много откачалки се обаждат в Тайните служби и затова очаквах проверка. Минута по-късно ме свързаха с друг човек, агент.
— Чухте ли какво казах на диспечера? — попитах.
— Да. Ще ви свържа с Ню Йорк и те ще проверят.