— Недейте. Вече съм във Вирджиния. Всички виновници са тук. Ще ви дам още информация, за да проверите историята ми. Готов ли сте?
— Да.
— Вкарахме вирус в компютъра на работна станция 923. И пин кодът на закодирания факс на Търговското бюро е 46195019.
Чух го, че трака по клавиатурата и записва.
— Има и бележка — продължих. — В кабинета на изпълнителния вицепрезидент.
— Бележка?
— Да. Пише: „Току-що откраднах директивата.“
— Сериозно? Нима очаквате да…
— Обадете се в Ню Йорк и потвърдете.
— Кой сте вие?
— Без имена — отвърнах. — Но ще ви кажа адреса си.
Той го записа. Казах му да си запише и търговските операции, които да наблюдава, за да потвърди вътрешната информация, и после затворих.
Предположих, че Тайните служби може би имат хора недалеч от адреса, който им бях дал. В планината Блу Ридж има секретен обект на име Маунт Уедър, на по-малко от час път от Вашингтон. Това е бункер, вграден в планинския склон, направен да служи като център на правителството в извънредни ситуации. Там скриха Дик Чейни след атентатите на 11 септември 2001 година.
След това се обадих на 411. Почти бях забравил, че този телефонен номер съществува. Попитах за офиса на Ани. Свързаха ме. Секретарката на фирмата се свърза с кабинета й, но никой не отговори.
Къде беше Ани?
Обадих се отново и помолих да ме свържат с една нейна приятелка от същата работна група. Тя отговори.
— Обажда се Майк Форд. Извинявай, че те безпокоя, докато си на работа, но трябва да намеря Ани. Тя е в опасност.
— Мисля, че тя не иска да говори с теб, Майк.
— Знаеш ли къде е? — попитах. Не е хубаво, когато съзнателно се опитваш да не звучиш като мъж, който дебне жена.
— Не мога да ти кажа. Но тя спомена, че отива на безопасно място. Трябва да затварям. Съжалявам, но не мога да се забърквам в… — Тя започна да се извинява, за да затвори.
Прекъснах разговора. „На безопасно място.“ Знаех къде отива. Аз самият й бях казал да отиде там. И в момента това беше най-опасното място, където можеше да отиде Ани. Това беше адресът, който бях дал на Тайните служби.
Намалих, хванах здраво волана и направих обратен завой на двойна жълта линия.
Единственото ми желание беше да се измъкна, да взема Ани и баща си и да избягам от насилието, което ни очакваше.
Но сега се бях хвърлил в огъня.
49.
Карах по странични пътища със сто и дванайсет километра в час. Нямаше много коли, докато се ориентирах по памет: фермерската сергия за зеленчуци, оръжейния магазин, универсалния магазин. Много пъти бях идвал тук.
Наближаваше два часът. Директивата щеше да бъде оповестена в два и петнайсет. Щях да съм в епицентъра на събитията, когато всичко се разпаднеше.
Отклоних се от шосето, на петнайсетина метра от входа на имението, и спрях на място, обградено от храсти и високи дъбове. На хълма, където се намираше голямата къща, видях кръгообразната алея. Ани още не беше дошла. Можех да я пресрещна преди тях. Виждах ясно пътя. Щях да чакам и да я спра, да изскоча пред колата й и да се надявам, че тя все още ме обича достатъчно, за да спре.
Гризях нокътя на палеца си и гледах часовника.
След десетина минути погледнах мобилния телефон.
— Горе ръцете! — изрева някой.
Линч се появи от другата страна на буса, където не виждах, защото Блум беше простреляла страничното огледало.
Наведох се, грабнах пистолета и се претърколих през вратата. Заобиколих буса и двамата с Линч се прицелихме един в друг. Той беше одрал лошо лицето си, когато го бях хвърлил в храстите, и предположих, че търси отмъщение.
— Ах, тези момчета и оръжията им.
Обърнах се и видях Блум, която пресичаше пътя и беше насочила пистолет към мен. Шансовете ми в престрелката бързо намаляха.
— Махни пръста си от спусъка, Майк. Хвани пистолета за дулото. Сложи го на земята и отстъпи назад — заповяда тя. — Предпочитам да не те убивам тук.
Стоях там, преценявайки шансовете си. Не бяха добри.
Преди да кажа или да направя нещо, чух, че идва друга кола, и после съзрях хондата на Ани да завива по хълма, идвайки от срещуположната посока, от която бях дошъл аз.
— Държа го на прицел — каза Блум на Линч. — Защо не отидеш да посрещнеш Ани? Мисля, че тя няма да се зарадва, като види мен.
Линч тръгна. Блум му напомни да държи включен предавателя си, докато той подтичваше по алеята за коли. Пътят извиваше леко, но през храстите виждах Линч, който излезе на пътя пред колата на Ани.
Хондата спря, изсвирвайки със спирачки.
Блум държеше предавателя в едната си ръка, а с другата беше насочила пистолета срещу мен.