Ани закова спирачки малко след нас. Блум и Линч започнаха да изпълзяват, с пистолети в ръцете. Хукнах към задната врата на хондата, отворих я и скочих вътре.
Ани имаше вид на персонаж от японския театър кабуки: бяло лице и широко отворени очи и дишаше учестено.
— Давай, давай, давай — казах.
Видях, че тя е доста нахъсана. Даде на заден ход и прелетя покрай входа на имението. Чух, че на задната седалка иззвънтя стъкло и после нещо се строши, когато Ани удари рязко спирачки и зави по алеята към къщата. Върху постелките на пода се посипаха парченца от нещо. Познах вазата и фруктиерата на Ани. Сигурно се бяха разбили, когато тя беше спряла рязко заради Линч.
— Не натам.
Тя ме погледна в огледалото за обратно виждане.
— Няма да ми заповядваш. Ясно ли е?
Седнах в средата на задната седалка, наведох се напред и провесих ръце на предната седалка. Тя спря на половината път на виещата се алея и погледна в огледалото. Линч и Блум не се виждаха.
Може би се бяха уплашили от малката армия охранители, които обикаляха из имението, но аз не мислех така.
— Благодаря ти, че се върна — рекох.
— Не се върнах за теб, а заради онези двамата — отвърна тя и завъртя глава към пътя, към Блум и Линч. — Не знаят с кого си играят.
Тя се обърна, погледна ме и видя одраното ми, зачервено око, в което беше забил палец Линч. Мисля, че най-после разбра, че бях направил всичко това, за да й помогна. Ани сложи ръце от двете страни на главата ми, доближи ме до себе си и ме целуна дълго и отчаяно, а сетне ме пусна. Започнах да се усмихвам, почти просълзен от облекчение, когато тя ме зашлеви силно.
Политнах назад.
Поне не ме беше оставила да умра. Не беше прошка, но беше начало.
50.
Часът беше два и тринайсет минути.
— Трябва да се махнем оттук. Ани, това е…
— Още една дума, и ще те върна на приятелката ти — прекъсна ме тя и потегли по алеята. Около колата заподскачаха свирепи кучета.
Бях започнал да подозирам каква е истината по време на стрелбата, но едва тази сутрин разбрах със сигурност. Кой беше достатъчно богат, за да заложи десетки милиони долари на директивата, да си позволи наемник като Блум и да дирижира всичко това? Кой ме мразеше толкова много? Кой желаеше толкова силно да ме набеди като престъпник или да ме раздели с Ани?
Спряхме близо до входа с колони.
— Влизаме вътре — заяви тя, угаси двигателя и слезе от колата. — Хората от охраната ще се погрижат за онези там отзад.
Последвах я по белите камъни на алеята пред къщата, като я молех да се върне и да размисли.
Кучетата млъкнаха и дишайки учестено, се отправиха към мен.
— Седни — изкрещя Ани и те седнаха на десетина крачки от нас. Впериха черните си очи в мен и бавно отваряха и затваряха челюсти. Лигите им течаха. От страничните входове излязоха двама пазачи и застанаха от двете ни страни.
Ани започна да се качва по стълбите.
— Ани, недей — помолих я отново. — В опасност си. Това е единствената причина, поради която отидох с нея онази сутрин в къщата. Ако не го бях сторил, те щяха да те убият. Опитват се да ме натопят като изкупителна жертва. Принудиха ме. Направих всичко против волята си.
— Достатъчно, Майк — отвърна тя. — Писна ми от тази история.
— Те ме простреляха, Ани. — Вдигнах ризата си и й показах оцветената в ръждивочервена марля на гърба си.
— Господи!
— Опитвах се да те предпазя. Трябва да се махнем оттук. Човекът, който стои зад всичко това и който ме накисна…
Предната врата се отвори, преди да довърша изречението. На верандата излезе Лорънс Кларк. Скръсти ръце на гърдите си и стъпи здраво с грамадните си крака като Атлас.
— Това е баща ти, Ани. Той е убиец. — Протегнах ръка към нея. — Хайде да си вървим.
— Ани — рече Кларк и пристъпи към нея, — влез вътре, скъпа. Мили Боже! Той има пистолет?
Колтът все още беше затъкнат в колана ми. Приближих се до Ани и казах:
— Почакай.
— Той извърши онова убийство на Националната алея — рече Кларк.
— Не бях аз. Зад всичко стои баща ти. Той открадна решението на Федералния резерв, преди да бъде оповестено публично. Той търгува с информацията. Мъжът на Националната алея беше разбрал това и беше убит.
— Откъде знаеш всичко това, Майк? — попита Ани.
— Защото аз откраднах директивата за него. Днес, в Ню Йорк. Баща ти работи чрез посредници и ме принуди, заплашвайки Джак и мен. Направи всичко, за да научи цифрите и да натопи мен. Той иска да ни раздели.
— Какви ги говориш? — попита тя.