— Още е студена — извика Арюн и с удоволствие грабна бирената кутия.
Консервата беше ледена. Арюн я притисна до лицето си и изстена от кеф. Пръстите му оставиха разтопени отпечатъци върху заледената повърхност, която блестеше весело на жълтата светлина откъм пропускателния пункт.
— Наистина ли е пълна? — попита Шиам колебливо.
— Не е отваряна — отвърна Арюн. — Пълна догоре с живителна течност! — Наистина беше пълна, колкото и невероятно да им се виждаше. — Ще пийнем в памет на предците ни. Няколко дълги глътки за мен и каквото остане — за теб. Доколкото знам, не обичаш бира.
Дебелите пръсти на Арюн докопаха халката върху консервата, след което я издърпаха с всичка сила.
Приглушеният пукот от детонатора, наподобяващ звука на пиратка, разпръскваща празнични конфети, се чу за части от секундата преди същинската експлозия. Това бе достатъчно, за да може Арюн да осъзнае, че е станал жертва на евтин трик, а Шиам да разбере, че подозренията му са били основателни, макар че бяха останали на ниво предчувствие. След като трийсетте грама пластичен експлозив гръмнаха, мислите на двамата мъже застинаха.
Взривът, който изригна като огнено кълбо, мигновено се разрасна в огромен разрушителен овал. Ударната вълна помете двете рамки от бодлива тел и дървената караулка край пътя, а след това и бараките заедно със спящите в тях войници. Двамата часови, за които се предполагаше, че бдят в другия край на контролирания участък от пътя, умряха, преди да се събудят. Високата температура разтопи червената настилка от латерит и я превърна в кора от обсидианово стъкло. В следващия миг експлозията — оглушителният трясък и ослепителната светлина — изчезна, както изчезва юмрукът на човек с разтварянето на пръстите. Силата на разрушението е мимолетна, самото разрушение — вечно.
Когато след петнайсет минути камионите с брезентови платнища, превозващи войници, минеха през това, което бе останало от пропускателния пункт, нямаше да има нужда от никакви хитрости.
Според Халифа имаше някаква ирония във факта, че само неговите врагове щяха да осъзнаят напълно находчивостта на предутринната яростна офанзива. На бойното поле мъглата от войната щеше да завоалира онова, което бе близо до ума: безупречно организираните и координирани атаки. Халифа знаеше, че до ден-два аналитиците в американските разузнавателни служби ще се взират в сателитните снимки и замисълът на офанзивата щеше да личи ясно като на диаграма в учебник. Победата на Халифа щеше да се превърне в легенда. Дългът му към Посредника — най-малкото по настояване на самия Посредник — щеше да остане проблем между него и Аллах.
Донесоха на Халифа бинокъл и той се загледа в почетните гвардейци пред главния вход.
Бяха като красиви кукли. Пореден пример за изтънчената тъпотия на правителството. Светлините на двореца ги превръщаха в неподвижни мишени и им пречеха да виждат в мрака.
Почетните гвардейци бяха елитната част в армията на Република Анура. Повечето бяха в родствени отношения с високопоставени служители, кариеристи с маниери, отлична хигиена и навици, които поддържаха в безупречно състояние натруфените си униформи. „Каймакът на сметаната“ — помисли си Халифа със смесица от ирония и омраза.
Бяха шоумени, не бойци. Наблюдаваше през бинокъла седмината мъже как държат опрените на раменете си автомати, които изглеждаха внушително, но щяха да се окажат безполезни. Не бяха дори шоумени. Бяха марионетки.
Главният свързочник кимна на Халифа: полевият командир беше заел позиции и щеше да попречи на войниците от казармите да пристигнат. Един от хората на Халифа му подаде пушка: беше изцяло церемониално действие, измислено от него, тъй като церемонията е прислужницата на властта. Както се полагаше, Халифа щеше да даде първия изстрел с пушката, използвана преди петдесет години от един от великите борци за независимост при убийството на холандския генерал-губернатор. Пушката „Маузер“ М24 беше идеално почистена и внимателно поддържана. Когато я извадиха от копринената й обвивка, тя заблестя като сабята на Саладин*.
[* Ислямски пълководец, който завладява Ерусалим през 1187 г. — Бел. прев.]
Халифа взе на мушка първия гвардеец и задържа дъха си, така че дулото да се застопори в центъра на накичената му с ширити гръд. Натисна спусъка и започна внимателно да изучава изражението на войниците — отначало върху лицата им се изписа недоумение, последвано от болка и после от ужас. Отдясно върху гърдите на гвардееца се появи малко червено кръгче като бутониера.