Всичко беше изпълнено според плана от седмината достолепни възрастни мъже на Кагама, на които движението гласува доверие да представляват Халифа.
— Сахиб, делегатите пристигнаха — съобщи младият вестоносец, гледайки в земята, докато доближаваше.
— Остани, за да видиш и после да разкажеш на останалите какво ще се случи в тази красива зала — отвърна му Халифа.
Беше заповед и той трябваше да я изпълни.
Огромните махагонови врати се отвориха в дъното на Голямата зала и седмината мъже влязоха. Те сияеха от вълнение в очакване на благодарността, която щеше да им изкаже Халифа.
— Ето ги мъжете, които преговаряха така вещо с представителите на Република Анура — каза Халифа с висок, ясен глас. Той стана. — Почитани служители на Фронта за освобождение на Кагама.
Седмината мъже се поклониха скромно.
— Това бе наш дълг — каза най-възрастният, чиято коса сивееше, но очите му блестяха. Гласът му трепереше. — Ти си повелителят на нашите съдби. Онова, което сторихме, бе само…
— Тишина! — прекъсна го Халифа. — Почитани членове на Фронта за освобождение на Кагама, които предадоха нашето доверие. — Погледна към членовете на охраната си. — Вижте тези предатели със самодоволни усмивки, които нямат и капка срам. Те биха продали съдбините ни за канче каша! Никога не са били упълномощавани да правят това, което се опитаха да сторят. Те са лакеи на републиканските потисници, изменници на свещената кауза на Аллах. Всеки път, когато вдишат от въздуха на тая земя, нанасят обида на Пророка, _салла Аллаху алейхи уа селлама_.
С крайчеца на показалеца си той даде знак на хората от своята гвардия да изпълнят инструкциите му. На протестите и молбите на делегатите за милост бе сложен край с един автоматичен откос. Телата им се сгърчиха на пода. Върху белите им туники избиха кървави петна. Докато изстрелите отекваха в залата със звука рат-та-та на празнични фойерверки, неколцина от делегатите нададоха писъци на ужас, преди да издъхнат и да се проснат един върху друг като отсечени дървета.
Халифа беше разочарован: държаха се като уплашени девици. Бяха добри мъже. Как можаха да умрат без достойнство? Халифа потупа един от пазачите си по рамото.
— Мустафа — каза му той, — почисти веднага.
Те вече бяха разбрали какво става, ако кръвта остане на пода твърде дълго. Сега Халифа и заместниците му бяха господари на двореца. Трябваше да се грижат за него.
— Слушам — отвърна младежът, поклони се дълбоко, придържайки кожената си висулка с пръсти. — Веднага.
Халифа се обърна след това към най-възрастния член на свитата си, човек, на когото винаги можеше да разчита да го осведомява за всичко, което става наоколо.
— Какво прави нашият овен в кошарата?
— Сахиб?
— Как се приспособява затворникът към новото си жилище?
— Не много добре.
— Не позволявайте да умре! — каза Халифа строго. — Да остане жив. — Той постави чашата с чая на масата. — Ако умре предварително, няма да можем да го обезглавим в петък. Много ще се разочаровам.
— Ще се погрижим за него. Церемонията ще се състои, както наредихте. До най-малката подробност.
Имаше смисъл в малките неща, включително в смъртта на малките хора като делегатите. Дали тези мъже успяха да разберат каква полза щеше да принесе смъртта им? Дали оцениха любовта, която бе задвижила градушката от куршуми? Халифа им беше искрено благодарен за саможертвата. А тази саможертва не можеше да се избегне, тъй като ФОК беше изпратил съобщение, в което осъждаше преговорите като заговор срещу Кагама, както и участниците в тях като предатели. Делегатите трябваше да умрат, за да се придаде достоверност на съобщението. Не можеше да им обясни това предварително, но се надяваше поне някои от тях да са го осъзнали, преди да издъхнат.
Беше част от плана. Екзекутирането на Питър Новак, ликвидирането на делегатите щеше да укрепи решимостта на Кагама за пълна и безусловна победа. И да разколебае всякакви външни натрапници, агенти на неоколониализма, прикрити зад хуманитарни лозунги, да търсят „умерени“ или „прагматици“ сред хората от Фронта и така да подкопаят устрема на правоверните. Подобни половинчати мерки, временни компромиси бяха обида към самия Пророк и към хилядите загинали за Кагама! Никакви отстъпки! Щяха да падат само главите на предателите.
Така светът щеше да научи, че Фронтът за освобождение на Кагама не се шегува, че исканията му трябва да се приемат с уважение, а думите му — със страх.
Кръвопролитие. Жертвоприношението на една жива легенда. Как иначе да накарат света да ги чуе?