Под заграбеното имущество той имаше предвид пленници, особено онези от тях, които смяташе за агенти на американското разузнаване. Преди седем години в Бааклина, Ливан, Янсън бе заловен от екстремистката групировка. Похитителите му го бяха сметнали първоначално за американски бизнесмен, взимайки за чиста монета легендата му. Но бързата реакция на най-високо равнище предизвика други подозрения. Преговорите излязоха извън контрол, предизвиквайки разцепление дори вътре в групировката. Само навременната намеса на трета страна — фондацията „Свобода“, както се разбра по-късно — я накара да промени плановете си. След дванайсет дни плен Янсън бе пуснат на свобода.
— Доколкото ми е известно, Новак въобще не е участвал в преговорите и дори не е бил запознат със ситуацията — продължи Кацарис. — Но така или иначе фондацията е негова. Следователно му дължиш живота си. Та тази госпожа идва при теб и ти напомня, че е време да се издължиш за Бааклина. Нямаш друг избор, освен да се съгласиш.
— Когато съм с теб, се чувствам като разтворена книга — каза Янсън, а от усмивката му ъгълчетата на очите му се притвориха.
— Да, написана и шифрована с еднократен код. Я ми признай нещо. Колко често си мислиш за Хелън? — кафявите очи на боеца бяха необикновено топли.
— Непрекъснато.
— Беше като вълшебница, нали? Изглеждаше така ефирна.
— Със свободен дух — отговори Янсън. — Моята пълна противоположност във всяко отношение.
Кацарис мушна четчица с найлонови косми в отвора на цевта на друго автоматично оръжие, провери за пукнатини, напластявания от нагар и други нередности, след което погледна Янсън право в очите:
— Веднъж ми каза нещо, Пол. Преди години. Сега аз ще ти го кажа. — Протегна се и постави ръката си върху рамото на Янсън. — Възмездие няма. Не и на Земята. Освен в романите. На този свят има само удари и ответни удари, и контраудари на ответни удари. Но истинско възмездие, в неговия чист вид от нашите фантазии, не съществува.
— Знам.
— Хелън е мъртва, Пол.
— Така ли. Сигурно затова не отговаря на телефонните ми обаждания.
С тъпия си хумор искаше да прикрие едно огромно море от мъка и болка, но не се получи.
Кацарис дори не мигна, но стисна рамото на Янсън по-здраво.
— Не съществува нищо — нищо, което може да ти я върне. Прави каквото сметнеш за нужно с фанатиците от Кагама, но не забравяй това.
— Минаха пет години оттогава — каза тихичко Янсън.
— А чувстваш ли ги като пет години?
— Все едно, че беше вчера — прошепна той.
Никой командир не разговаряше така с подчинените си. Така един мъж разговаряше само с човек, когото смяташе за най-близък на света, човек, когото не можеше да излъже. Въздъхна тежко.
— Страхувам се, че ще действам безразсъдно и ще иззема функциите на Бог по отношение на терористите, които убиха жена ми.
— Не — отвърна Кацарис. — Страхувам се, че в яростта си може да си въобразиш, че единствият начин да се реваншираш за смъртта на Хелън е да се оставиш на терористите да те убият.
Янсън поклати глава енергично, но се замисли дали нямаше зрънце истина в думите на Кацарис.
— Никой няма да умре тази нощ — каза той.
И двамата знаеха, че това бяха по-скоро ритуални слова на самоуспокоение, отколкото оценка на възможностите.
— Цялата ирония се състои в това, че Хелън изпитваше симпатия към Кагама — каза Янсън след кратка пауза. — Не към терористите от ФОК, разбира се, а към обикновените кагамци. Ако беше жива, не се съмнявам, че щеше да се присъедини към усилията на Новак за постигане на мирно споразумение. Халифа е архиманипулатор, но той дължи съществуванието си на това, че тези хора наистина са неоправдани.
— Ако сме дошли със задачата да оправяме социалните проблеми, значи сме се въоръжили не с оборудването, което ни е необходимо — Тео прекара пръст по острието на боен нож, пробвайки остротата му. — Да не забравяме, че Питър Новак вече опита и видяхме докъде го докара това. Влизаме и излизаме. Вмъкваме се и след това се измъкваме.
Янсън кимна.
— Ако всичко мине добре, няма да останем повече от сто минути в Анура. Ако отново се наложи да се оправяме с тия хора, поне ще имаме опит.
— Ако стигнем до такъв етап — отвърна му Кацарис мрачно, — значи всичко ще се е прецакало.
— Нямам нищо против да се поразходя с това маце — каза Хонуана с възхищение. Заедно с Янсън и Хенеси стояха в мрачния хангар, а очите им още привикваха с тъмнината след яркото слънце отвън.
ВА-609 беше хидроплан като излезлите от употреба „Оспрей“, но снабден с перки за вертикално излитане и кацане, които можеха да се нагласят и в хоризонтално положение, така че машината да функционира и като самолет с фиксирани крила. Компанията „Бел/Огъста“ беше изработила фюзелажа не от стомана, а от специална сплав, която правеше самолета толкова лек, че той можеше да прелита четири-пет пъти по-дълги разстояния в сравнение с конвенционалните модели при еднакъв разход на гориво. Неговата подвижност щеше да се окаже решаваща за успеха на мисията.