Хонуана поглади с пръсти повърхността му.
— Каква красавица.
— При това невидима, ако боговете са с нас — каза Янсън.
— Ще се помоля на предците си — обеща Хонуана, без дори да се усмихне.
Той беше учил в Москва и бе отявлен атеист.
— Резервоарът е пълен. Ако приемем, че не си качил килограми, откакто работихме заедно последния път, това чудо трябва да ни отведе до там и да ни върне обратно.
— Ти май оценяваш шансовете петдесет на петдесет? — попита мозамбикчанинът със сериозно изражение.
— Нямам избор. Не аз избирам времето и мястото. Може да се каже, че ФОК определят правилата. Опитвам се да импровизирам колкото мога. Планът не е изряден. Ще се наложи да изиграем сценката.
— Мики Руни и Джуди Гарланд в плевнята с цяла бала експлозиви.
Северното крайбрежие на Анура беше вдлъбнато навътре като сърце от любовна картичка за деня на свети Валентин. Източният лоб беше покрит с гъста растителност и рядко населен. Хонуана държеше курс ниско над джунглата Никала. Когато стигна до океана, той издигна самолета рязко нагоре.
Като се изключеше странната траектория, пилотирането беше невероятно гладко, като Хонуана предусещаше и избягваше успешно въздушните течения и ями. Изправените в хоризонтално положение перки издаваха сега постоянен шум, нещо средно между бръмчене и бучене.
Андресен и Хенеси седяха отпред при Хонуана като част от екипажа, оказвайки му навигационна подкрепа. Отзад двамата командоси обсъждаха последните подробности на акцията.
Половин час след излитането Кацарис погледна часовника си и глътна стомилиграмова таблетка „Провижил“. Щеше да стабилизира сърдечния му ритъм и да го държи бодър през нощта, без да стимулира прекалено самоувереността му, както ставаше с амфетамините. Оставаха два часа до мястото, където щяха да скочат. Провижилът щеше да окаже максималния си ефект по време на операцията. След това той глътна още едно малко хапче, което щеше да потисне обилното потене.
Кацарис посочи към опаковката с таблетките.
— Искаш ли една?
Янсън поклати глава. Кацарис знаеше какво прави, но на него му бе известно, че лекарствата може да имат непредвидими странични последици при различните хора и отказа да приеме вещество, което не беше пробвал.
— Кажи ми, Тео, как е госпожата?
Тъй като бяха сами, си позволи да му говори на малко име.
— Госпожата? Тя знае ли, че я наричаш така?
— Хей, аз я познавах преди теб. Красивата Марина.
Кацарис се засмя.
— Нямаш представа колко е красива. Мислиш си, че знаеш, но не е вярно. Защото в момента тя наистина е неотразима — той произнесе последната дума подчертано.
— Чакай малко — каза Янсън. — Да не искаш да кажеш, че тя…
— Съвсем в началото. Само три месеца. Сутрин все още й се повръща. Иначе се чувства превъзходно.
Образът на Хелън просветна в съзнанието на Янсън и той се почувства така, сякаш гиганстка ръка сграбчи сърцето му и го стисна.
— Красива двойка сме, нали? — каза Кацарис уж на шега, но беше самата истина.
Тео и Марина Кацарис бяха сред любимците на Господ, великолепни екземпляри на средиземноморската сила и симетрия. Янсън си припомни седмицата, когато прекара с тях в Миконос и онзи следобед, когато се запознаха с надменна режисьорка на модно шоу от Париж, която търсеше място, съчетаващо в едно оскъдни бански костюми с бели пясъци и лазурно море. Французойката беше убедена, че Тео и Марина са модели и ги попита за името на модната им агенция. Всичко, което забелязваше у тях, бяха блестящо белите им усмивки, безупречните им мургави лица и лъскави черни коси. А фактът, че тези изящни атрибути не се използваха с търговска цел, я порази като разхищаване на ценни природни ресурси.
— Значи ще ставаш баща? — каза Янсън.
Приливът на топлота, който почувства от новината, скоро се охлади.
— Май не се зарадва много? — попита Кацарис.
Янсън помълча известно време и отговори:
— Трябваше да ме предупредиш.
— Защо? — учуди се Тео. — Марина е бременна, не аз.
— Знаеш защо.
— Щяхме скоро да ти съобщим. Дори се надяваме да станеш кръстник на детето. — Тео вдигна рамене. — Смяташ, че един баща не бива да поема рискове. А аз смятам, че прекалено много се притесняваш, Пол. Още съм жив. Виж, разбирам какъв риск съм поел.