— Аз обаче не разбирам, мамка му. Това е проблемът.
— Нали не искаш да обявиш предварително детето ми за сираче. Познай какво. Аз също не искам. Ще бъда баща и това ме изпълва с щастие. Но нямам намерение да променям живота си по тази причина. Марина също го знае. И ти го знаеш. Затова ме избра за мисията.
— Не съм сигурен, че щях да те повикам, ако знаех.
— Не говоря за сега. Говоря за тогава. За Епидаурус.
Преди осем години контингент от двайсет войници от гръцката армия участваше в учение, организирано от отдела за Консулски операции. Целта беше да се обучат гърците да откриват и предотвратяват контрабандата с огнестрелно оръжие, за която се използваха гръцки товарни кораби. Избраха наслуки за тренировката малък кораб на няколко мили от бреговете на Епидаурус. За лош късмет обаче корабът наистина се оказа контрабандистки. Още по-лошо, на борда му се намираше турски наркотрафикант заедно с тежковъоръжената си свита телохранители. Нещата се развиваха от зле по-зле, като лошият късмет се добави към недоразумението. Неопитните мъже и от двете страни се паникьосаха. Инспекторите от Консулски операции веднага го забелязаха през дигиталните телескопи и апаратурата за подслушване, монтирана върху костюмите на плувците. Те обаче бяха твърде далеч да се намесят, без да изложат на риск сигурността на войниците.
От малка фрегата, закотвена на една морска миля разстояние, Янсън наблюдаваше ужасен развитието на събитията. Припомни си двайсетте секунди, изпълнени с напрежение, през които можеше да се случи всичко. Една срещу друга бяха изправени две групи въоръжени мъже. Всеки от тях увеличаваше шансовете си да остане жив, ако стреля пръв. Но пуснеха ли веднъж в действие автоматичните оръжия, оцелелите сред врага нямаше да имат друг избор, освен да отвърнат на огъня. Беше от онзи вид самоубийствена „честна битка“, при която жертвите и от двете страни можеше да са сто процента. В същото време нямаше начин турските охранители да стоят със скръстени ръце, тъй като щеше да се сметне за предателско действие.
— Не стреляйте! — изкрещя млад грък. Той свали оръжието си с жест, който издаваше не страх, а възмущение. Янсън чуваше слабо, но ясно гласа му през слушалките. — Кретени! Идиоти! Ние работим за вас!
Турците заподсвиркаха, но твърдението беше неочаквано и те поискаха допълнителни обяснения.
Обяснението не закъсня. Беше идеална импровизация, пълна с измислици и блестящо изложена. Младият грък спомена името на могъщ турски наркодилър, Орхан Мурат, за когото работеха моряците от товарния кораб. Той обясни, че командирите са им наредили да търсят подозрителни кораби, но че Мурат им е платил щедро, за да не закачат собствените му съдове.
— Щедър човек — изрече младият офицер с тържествен и алчен тон. — Децата ми му дължат благодарност за това, че се хранят три пъти на ден. А какво получаваме от правителството? Нищо!
Останалите гърци отначало мълчаха, а сдържаността им бе възприета като най-обикновен страх и неопитност. След това обаче започнаха да кимат, тъй като разбраха, че колегата им дрънкаше врели-некипели, за да им спаси кожите. Свалиха оръжията и сведоха погледи.
— Ако лъжеш… — закани се старшият на групата турски телохранители.
— Всичко, което искаме от вас, е да не съобщавате нищо по радиостанцията. Шефовете ни следят всички морски комуникации и знаят кодовете ви.
— Лъжеш! — излая като куче турчин с посивяла коса.
Това бе самият търговец, който най-после се бе появил на палубата.
— Вярно е! Американското правителство помага на командирите ни. Ако смятате да съобщите за нас, по-добре ни застреляйте, тъй като така или иначе ще ни екзекутират военните, като се върнем. Всъщност аз бих ви помолил да ни застреляте. Така в гръцката армия ще си помислят, че сме загинали като герои и ще отпуснат пенсии на семействата ни. А дали Орхан Мурат ще прояви подобна щедрост към вашите жени и деца, когато узнае, че сте провалили операция, за която е прахосал доста пари, вие сами трябва да решите.
Възцари се задгробна тишина. Накрая търговецът я наруши.
— Твърденията ви са нелепи. Ако имаха достъп до нашите комуникации…
— Ако? Ако? Смяташ ли за съвпадение това, че ни заповядаха да превземем кораба ви? — изсумтя презрително гъркът. — Питам те. _Наистина ли вярваш в съвпадения?_
Въпросът му спаси ротата. Никой контрабандист, във всеки случай не и който бе оцелял за дълго, не вярваше в съвпадения.