Къде ли е Кацарис?
Янсън се загледа към вътрешността на двора, не успя да види нищо в мрака. Кацарис бе незабележим или изчезнал?
Бързо издаде шептящ звук в микрофона, опитвайки се да имитира жужене на насекомо.
Чу отговор в слушалката. Кацарис беше наблизо, в готовност.
Точността на първоначалната му преценка щеше да е от съдбовно значение: щеше ли да е безопасно да обезвреди тези мъже? Дали не бяха примамка? Птички върху жицата?
Имаше ли жица?
Янсън се надигна леко и погледна през прозорците зад железните решетки. Потта беше залепнала по тялото му като засъхнала кал. Влажността на въздуха не позволяваше изпаряване. Завидя на Кацарис, че беше взел таблетка за потискане на потенето. То не го охлаждаше. Потта лепнеше върху кожата му и върху дрехите, които така му се искаше да махне от себе си.
Изведнъж се притесни, че се разконцентрира с подобни мисли. Трябваше да се съсредоточи и да установи дали има жица.
Погледна през бинокъла, насочвайки го към металната решетка зад пушещите селяни. Нищо.
Не, _имаше нещо_! Оранжево петно, твърде малко, за да е човешко тяло. Най-вероятно беше ръка, ръка, принадлежаща на някой човек зад каменната стена.
Мъжете на верандата, беше логично предположение, не знаеха, че имат подкрепление. Щеше да намали и без това нищожната им бдителност. Но имаха.
А дали подкрепата им имаше своя подкрепа? Дали охраната не беше кръгова?
Не беше изключено да е така.
От дълбок джоб на бедрото си Янсън измъкна черна алуминиева кутия, дълга около четирийсет сантиметра и с диаметър петнайсет сантиметра. Беше натъпкана с памучна вата, за да не вдига шум намиращото се вътре животинче. Чистият кислород гарантираше, че то няма да се задуши в периода, за който бе разчетена операцията.
Време беше да се вдигне малко врява за отклоняване на вниманието.
Развъртя капачката и измъкна огромния плъх, държейки го за опашката, след което го метна на верандата с голяма парабола. Той се приземи така, сякаш в среднощните си похождения бе загубил ориентация и бе паднал от покрива.
Лъскавата му черна кожа сега се набиваше на очи, а и животното започна да издава наподобяващи квичене на прасе писъци. Постовите разбраха, че имат посетител. Малката главичка, широката муцуна, почти голата опашка — веднага го разпознаха. Трийсет сантиметра дълъг, близо килограм и половина тежък. Едър индийски плъх. Бандикота бенгалензис беше научното му название. За Ахмед Табари беше проклятие.
Кагамците бързо си размениха реплики на своя непонятен език.
— Аяйо, анге паару, адху йенна теридхаа?
— Айо, перихаали!
— Адха йепадияавадху озриканум.
— Андха витаа, наама сетхом.
— Анга подху паару.
Животното, следвайки инстинктите си, се стрелна към един отвор, докато часовите, следвайки своите собствени инстинкти, се опитваха да го спрат. Изкушаваха се да гръмнат огромния плъх, но така щяха да събудят всички в двореца и да се покажат като пълни глупаци. Ако Многообичният, който спеше в апартамента на губернатора, се натъкнеше на този предвестник на смъртта в покоите си, не се знаеше как ще реагира. В уплахата си можеше да изтълкува появата му като пророчество и да заповяда да убият часовите, задето са го пуснали вътре. Спомняха си много добре какво се случи последния път.
Разговорът им, както Янсън се надяваше, накара хората от втората група да се появят. Колко ли бяха? Трима — не четирима.
Членовете на втората група бяха въоръжени с американски автомати Ml6, вероятно останали от Виетнамската война. Те бяха стандартното оръжие на американската пехота във Виетнам и виетнамските войници бяха събрали хиляди от тях след падането на Юга. От там автоматите Ml6 заляха международния пазар и се превърнаха навсякъде по света в най-често използваното оръжие от бунтовническите движения, които не разчитаха на голямо финансиране. Типът движения, които купуваха на изплащане, стискаха се и пестяха, и не харчеха за щяло и нещяло. Бойци на коледните разпродажби. В същото време Ml6 стреляха точно, рядко засичаха и без специална поддръжка бяха устойчиви на ръжда дори във влажен климат. Янсън много уважаваше този вид оръжие. Той уважаваше всички оръжия. Но знаеше, че с тях не бива да се стреля без причина. Никой войник, чиито командири си почиваха, не можеше да вдига шум в четири часа сутринта без наложителна причина.