Янсън прошепна плана си в микрофона. Той щеше да се заеме с високия мъж и с часовия от дясната му страна. Кацарис трябваше да се справи с останалите. Янсън пъхна гуменото отверстие на тръбичката между устните си, а другия й край нагласи на височината на очите си. Стреличката беше от онези, които използваха при тайни операции, с тънка игла трийсет и трети номер и болус, пъхнат в имитация на оса от пластмасова материя. Изкуственото насекомо щеше да ги заблуди само на пръв поглед, но ако всичко минеше добре, то сигурно щеше да бъде удостоено само с един поглед. Духна силно, след което бързо пъхна нова стреличка и отново духна. После се сви обратно в сянката.
Високият мъж се хвана за врата, измъкна стреличката и я погледна на слабата светлина. Дали я бе измъкнал, преди да се изпразни съдържанието на болуса? Изкуственото насекомо приличаше досущ на истинско жилещо насекомо, с твърда обвивка и раирана окраска. Но теглото не отговаряше на естественото, особено ако упойващата течност — карфентанил цитрат, бе още в него. Мъжът със сбръчканото лице се втренчи в насекомото ядосано и след това насочи погледа си в посоката, където стоеше Янсън. От начина, по който се взираше, беше ясно, че е доловил очертанията му в тъмния ъгъл.
Ръката на войника докопа револвера, втъкнат отстрани в колана му, след което се катурна напред и падна на верандата. Янсън чу ясно как тялото му се пльосна върху чакълестата настилка два метра под него. Още двама постови се свлякоха на земята, загубвайки съзнание.
Двама от по-младите войници в далечния ляв край бързо си размениха някакви реплики. Бяха разбрали, че нещо не е наред. Да не би Кацарис да не ги бе улучил?
Използването на упойващи вещества не беше само опит за проява на хуманност. Малко бяха човешките същества, които бяха изпитвали въздействието на стреличката с карфентанил. Минаваха десетина секунди, преди човек да усети, че е ухапан от насекомо. Докато в стрелбата нямаше нищо мистериозно: ако изстрел със заглушител не причини моментална загуба на съзнание, т.е. ако куршумът не засегне средния мозък, жертвата може да огласи нощта с неистови писъци и така да предупреди всички останали. При близка схватка работа вършеше и удушването, което спира не само притока на въздух, но и на кръв, но в този случай беше изключено. При използването на стрелички с упойващо вещество също имаше рискове, но тактическата оптимизация означаваше да се избере не най-добрият подход въобще, а най-добрият съобразно конкретните условия.
Янсън насочи тръбичката към двамата бръщолевещи войници и тъкмо се приготвяше да изпрати нова стреличка, когато те бавно се свлякоха. Кацарис се бе погрижил за тях.
Тишината се възстанови. Нарушаваше я само граченето на свраките, писъкът на чайките и жуженето на бръмбарите и цикадите. Шумовете бяха естествените. Изглеждаше така, сякаш проблемът е бил отстранен и войниците се бяха върнали на поста си.
Но спокойствието, което си бяха осигурили, можеше да се наруши всеки момент. От разговорите, които бяха доловили, и от наблюденията предполагаха, че следващата смяна ще пристигне до един час. Освен това нямаше никакви гаранции, че графикът не е променен. Всяка минута беше безценна.
Янсън и Кацарис се втурнаха напред под прикритието на северната веранда, промъквайки се между масивните колони, които я поддържаха и бяха разположени на половин метър една от друга. Според чертежите кръглият каменен капак към тъмницата се намираше по средата на северната стена точно до главната постройка. Янсън опипа основите на мястото, където се срещаха сградата и земята. Изведнъж усети нещо хлъзгаво в ръката си, което приличаше на гумен маркуч. Отдръпна се. Беше змия. Повечето от животинските видове на острова бяха безвредни, но често се срещаха отровни змии като пепелянка и анурийска кобра. Извади бойния нож от униформата си и го хвърли по посока към змията. Ножът срещна съпротивление, докато летеше във въздуха, явно бе ударил нещо и го бе свалил безшумно до каменната стена. Нещо жилаво и плътно се изпречи на острието.
— Намерих го — прошепна Тео на няколко крачки от него.
Янсън включи миниатюрно фенерче и пренастрои очилата за нощно виждане от положение звездна светлина на пълен мрак.