Питър Новак седеше с лице към посоката, в която се движеха. От увисналата му челюст Янсън разбра, че той продължаваше да възвръща чувството си за самоличност, усещането за собственото аз. Погледът му все още бе празен. Умът му блуждаеше другаде. Пръски и пяна от океана блестяха по косата и върху лицето му. Широката му риза беше подгизнала от морска вода. От време на време прокарваше пръсти през гъстата си коса.
Хедърман бе захлупила лицето си с длан. Беше се свила на топка. Янсън знаеше, че ще й трябва доста време, за да се съвземе. Двамата бяха попаднали в ръцете на ФОК при коренно различни обстоятелства.
Хората на Янсън също мълчаха, потънали в мислите си, а може би си повтаряха следващите стъпки на операцията.
Дали бунтовниците щяха да ги последват с моторна лодка? Беше възможно, но малко вероятно. Ако човек не умееше да слиза по въже, Хълмът на Адам беше непреодолимо препятствие.
Шестимата пътници на лодката чуха как роторите заглъхват, преди да забележат самолета. До него оставаше още четвърт миля океан. Андресен погледна часовника си, преди да намали газта. Бяха прескочили времето за операцията. Измъкването на пленника бе отнело по-дълго от предвиденото време. Малката лодка се издигаше и снижаваше с вълните като плавей, макар че мощният двигател на борда й помагаше малко или повече да се движи в права линия. Сега вече самолетът можеше да се види. Той се държеше над водата върху надуваема плаваща платформа от черна гума. От вибрациите на двигателите се образуваха кръгове около него. Хенеси, който щеше да пилотира на връщане, за да си почине Хонуана, почти бе подготвил хидравликата.
Корпусът на самолета се очертаваше смътно от първите проблясъци на новия ден. На хоризонта се появи розовиникава ивица като ластар. След няколко минути ластарът се превърна в нещо, което нямаше определена форма, но бе по-плътно, като светла дъга, която проблясва през свити пръсти. Развиделяваше се, а небето се бе прояснило. От тъмновиолетово постепенно изсветляваше до бледосиньо. Зора сред Индийския океан. Първата зора, на която Питър Новак стана свидетел от дни.
Хенеси отвори прозореца на кабината и викна на Янсън:
— Коя е жената?
Гласът му бе напрегнат.
— Чувал ли си за Дона Хедърман?
— Пресвета Дево. Янсън, ставаше дума за измъкване на един човек. Този самолет не може да поеме повече хора. По дяволите, и без това горивото е на привършване. Ако поемем още осемдесет килограма товар, ще останем без гориво, преди да стигнем до мястото за кацане. Всичко е изчислено до последния грам.
— Разбирам.
— Би трябвало. Планът беше твой. Измисли друго място за кацане.
Янсън поклати глава.
— Наблизо няма нито едно безопасно място.
— Тогава какво ще правим? — попита ирландецът.
— Аз оставам — каза Янсън. — Има достатъчно гориво в лодката да доплавам до Шри Ланка. — Хенеси го погледна недоверчиво и Янсън добави: — Повярвай ми, знам какво правя.
— В Шри Ланка не е безопасно. Сам го каза.
— Не е безопасно за Новак. Аз ще се оправя. Имам резервен план.
Блъфираше само донякъде. Планът, за който спомена, бе истински, само дето не бе очаквал да опре до него.
Качиха Дона Хедърман, която дишаше тежко и говореше несвързано, на самолета. Лицето й пламтеше, от дрехите й капеше вода.
— Господин Янсън? — Гласът на унгареца беше писклив и ясен и се чуваше въпреки бученето на двигателите. — Вие сте много смел човек. — Стисна Янсън за ръката. — Никога няма да забравя това.
Янсън наведе глава, после погледна Питър Новак в кафявите му очи.
— Моля ви, забравете го. Трябва да го забравите заради сигурността на моя екип и моята собствена сигурност.
Професионален отговор. А Янсън беше професионалист.
Последва пауза.
— Вие сте добър човек — каза благодетелят.
Кацарис помогна на Питър Новак да се качи в самолета и след това се върна.
Лицето на гърка бе строго, когато се обърна към Янсън.
— Аз оставам. Ти тръгваш.
— Не, приятелю мой — отговори Янсън.
— Моля те — настоя Кацарис. — Имат нужда от теб. Ти ръководиш мисията, нали така? Ако нещо се издъни?
— Нищо не може да се издъни — каза Янсън. — Новак е в ръцете на способни хора.
— Сто мили в открито море в надуваема лодка. — Това не е шега — каза Кацарис с каменно изражение.