— Искаш да кажеш, че съм дърт вече за малко плаване?
Кацарис поклати глава, без да се усмихне.
— Моля те, Пол. Аз съм човекът, който трябва да остане.
Черната му коса блестеше на утринната светлина.
— Не, по дяволите! — викна му в изблик на гняв Янсън. — Аз ви извиках, аз забърках кашата, аз ще я сърбам. Никой член от екипа ми не може да поеме риск, който е мой. Разговорът приключи.
Беше въпрос на гордост — онова, което минаваше за мъжество или чест в сенчестия свят на секретните операции. Кацарис преглътна с мъка и изпълни инструкциите. Но не можа да промени изражението си на безпокойство.
Янсън включи двигателя на по-ниски обороти. Умерената скорост щеше да му помогне да изразходва по-ефективно горивото. След това погледна компаса, за да определи посоката.
За три-четири часа щеше да доплава до югоизточното крайбрежие на Шри Ланка. Там имаше връзка, която щеше да му осигури превоз до международното летище в Коломбо, стига районът да не е попаднал отново в ръцете на Тигрите от Фронта за освобождение на Тамил Елам. Не беше идеалният вариант, а най-добрата от съществуващите възможности.
Наблюдаваше как малкият тюркоазен самолет се издига във въздуха зигзагообразно, преди да набере височината, подходяща за продължителния полет до Качал, възползвайки се от попътните ветрове.
Утринното небе беше лазурно и почти се сливаше с бледосиния корпус на самолета. Янсън се изпълваше постепенно с чувство на успокоение и облекчение, наблюдавайки как машината се носи из въздуха.
За миг усети гордост. Беше истински триумф на фона на почти нулевите шансове. Питър Новак беше свободен. Фанатиците убийци бяха лишени от своя пленник и унизени. Янсън се облегна назад и продължи да гледа как самолетът се издига все по-нагоре. Със зигзагообразното си движение приличаше на летящо насекомо.
Малкият размер на лодката изискваше да съсредоточи цялото си внимание, за да стигне до крайбрежните равнини на Шри Ланка. Понякога дебнеха неочаквани опасности. От Коломбо имаше директен полет до Бомбай, а от там — право у дома. Помнеше наизуст телефонния номер на Марта Ланг, Кацарис също го знаеше. Чрез него щяха да се свържат с нея, където и да се намираше. От надуваемата лодка нямаше как да осъществи комуникация, но знаеше, че Кацарис ще се погрижи. До няколко минути Тео щеше да уведоми заместничката на Новак, че задачата е изпълнена. Янсън се бе надявал сам да направи това, но Кацарис също бе в правото си да го стори. Той бе допринесъл в еднаква степен за триумфа с изключителните си качества. Доколкото Янсън бе запознат с фондация „Свобода“, те щяха да съберат въздушна флотилия. Янсън продължаваше да наблюдава как самолетът се издига стремително и величествено.
И точно тогава — _не!_ Не можеше да бъде, сигурно беше игра на светлината! Видя присветване, ярката светлина, избухването и пушека от експлозията във въздуха. Огромно бяло кълбо озари утринното небе, последвано от вторичен взрив в светложълто от запаленото гориво. Малки късове от фюзелажа заваляха към океана.
_Не! О, Исусе, не!_
Няколко секунди Янсън беше като вцепенен. Затвори очи и след това ги отвори. Дали не си въобразяваше?
Една от перките се заизвива мързеливо, преди да падне във водата.
_Мили Боже!_
Беше катастрофа, каквато никога не бе виждал. Сякаш нещо го прободе, чувстваше се все по-зле и по-зле. Тео. Тео Кацарис, най-скъпото му нещо, беше му като син. Човекът, когото обичаше и който го обичаше.
„Нека аз да остана“ — молеше го Тео. А той от суетност ли, от гордост ли му отказа.
Мъртъв. Изгоря пред очите му.
Като в калейдоскоп видя образите на останалите. Мълчаливия, уравновесен Мануел Хонуана. Андресен — предан, методичен, благонадежден, любезен, лишен от самолюбие и затова често подценяван. Шон Хенеси, когото измъкна от английския затвор, за да го прати на сигурна смърт. Дона Хедърман, също — най-злощастната добродушна американка.
Умряха. Заради него.
И Питър Новак. Най-великият благодетел на новия век. Гигант сред хората. Умиротворителят. Човекът, който бе спасил живота на Янсън. И причината за операцията.
Мъртъв.
Изгоряха живи на хиляда и петстотин метра над Индийския океан.
Немислимият триумф се бе превърнал с пукването на зората в кошмар.
Беше сигурен, че не е катастрофа, причинена от повреда. Двойната експлозия — взривът, който предхождаше избухването на резервоара с горивото — беше красноречива. Това, което се случи, бе плод на заговор. Заговор, при който четирима от най-добрите мъже, които познаваше, бяха убити. Заедно с един от най-великите хора, които някога бе срещал.
Какво, по дяволите, се случи? Кой бе планирал подобно злодеяние? Кога?