— Ако имаш да казваш нещо, казвай го и се измитай — предупреди го Янсън.
— Разочароваш ме — отговори Андрос. — Винаги съм те смятал за възпитан, светски човек. Винаги съм те уважавал. Бизнесът с теб беше много по-голямо удоволствие, отколкото с повечето други.
За Янсън обаче работата с Андрос бе истинско мъчение. Много по-простичко стояха нещата с онези, които разбираха от цената на стоката и се задоволяваха да я разменят срещу стойността й. За разлика от тях Андрос искаше да го четкат, да му се кланят, а не просто да му плащат. Янсън си спомни за безкрайните му крънкания да му доставят редки марки узо. Ами курвите, младите жени, понякога и мъже, които го придружаваха в най-неподходящи моменти? Въобще не му пукаше дали ще изложи на опасност останалите или мрежите, с които влизаше във връзка, стига той самият да не е застрашен.
Никос Андрос беше забогатял от студената война. Янсън презираше хора като него, но не си позволяваше да показва презрението си, тъй като те отново можеше да му дотрябват. Това време обаче бе отминало.
— Кой те изпраща? — попита Янсън.
— О, Боже — отговори Андрос, — сега пък се държиш като коинос еглиматиас, най-обикновен грубиян, който е опасен за себе си и за околните. Както знаеш, познатите ти се състоят от две групи — едните смятат, че си се променил след Виетнам… а онези, които те познават добре, мислят, че не си.
Янсън се ядоса видимо.
— Нямаш представа за какво говориш.
Лицето му пламна.
— Аз ли нямам? Остави неколцина свои врагове от онова време, някои от които се захванаха с кариера, подобна на твоята. Има такива, за които е трудно да ти простят. По време на мои пътувания съм се засичал с някои от тях, които след една-две бутилки узо си признават, че те смятат за чудовище. Говори се, че си свидетелствал срещу командира си, който бил екзекутиран за престъпления, макар че и ти не падаш по-далеч от него. Какво странно чувство за справедливост имаш, насочено винаги навън, като оръдия на крепост.
Янсън пристъпи, сграбчи Андрос за раменете и го притисна в стената.
— Какво искаш да ми кажеш, Андрос?
В очите на гърка проблясна омраза и Янсън осъзна за първи път, че ненавистта им бе взаимна.
— Бившите ти работодатели искат да те видят.
— Казвай кой?
— Помолиха ме да ти предам това послание. Поискаха от мен да ти кажа, че трябва да говорят с теб. Искат да се явиш.
Да се явиш — термин уловка, чието значение Андрос ценеше не по-малко от останалите. Да се явиш — в някой правителствен щаб, за разпит, за анализ или каквато и да било форма на разговор, която смятаха за целесъобразна.
— Дрънкаш глупости. Ако от Консулски операции искаха да ме видят, нямаше да изпратят такъв социопат като тебе. От теб може да се очаква да работиш за кого ли не. Бих искал да знам кои са днешните ти работодатели, вестоносче.
— Вестоносче, казваш.
— Винаги си бил само това.
Андрос се засмя и около очите му се образуваха ситни бръчици като паяжина.
— Спомняш ли си от историята за битката при Маратон? През пети век преди Христа персите предприели нашествие и акостирали край крайбрежния град Маратон. Вестоносец на име Фидипидес бил натоварен да тича до Атина и да извика войските. Атинската армия, която била четири пъти по-малобройна, предприела изненадваща офанзива и онова, което първоначално приличало на самоубийство, се превърнало в зашеметяваща победа. Хиляди перси били избити. Останалите избягали на корабите си, за да се опитат да атакуват Атина директно. Отново се налагало да се изпрати тайно послание в Атина, за да я предупредят за победата и за предстоящото нападение по морето. Пак натоварили вестоносеца Фидипидес с мисията. Забележи, той цялата сутрин бил на бойното поле и се сражавал. И въпреки това побягнал колкото го държели нозете. Изминал близо четирийсет километра и отнесъл вестта, след това паднал и умрял. Нещо като традиция е да си гръцки вестоносец.
— Изненадващи атаки и тайни послания. Ясно ми е защо тая история ти харесва. Но ти не отговори на въпроса ми, Андрос. Защо изпратиха теб?
— Защото, приятелю, се случи да съм наблизо — Андрос отново се захили. — Обичам да си представям, че младежът от древна Гърция само за това е копнеел, преди да пукне. Не, Янсън, грешиш. В този случай посланието е за онзи, който може да открие получателя. Хиляди пощенски гълъби са разпратени — но само този пристигна. Изглежда, че докато някогашните ти колеги разберат в коя страна си пристигнал, са ти загубили дирите. Сетили са се за мен и за моите връзки. Имам хора във всеки хотел, таверна, кафене или кръчма. Една моя дума е достатъчна и получавам каквото искам. Смяташ ли, че който и да е американски дипломат може да действа толкова бързо? — Андрос показа идеално подредените си остри като на хищник зъби. — Ако бях на твое място, нямаше да ми пука толкова за певеца, колкото за песента. Виж, нямат търпение да си поговорят с теб, тъй като искат да им обясниш някои неща.