— Нещо криеш — каза раздразнено Янсън.
— Предадох ти това, което ме инструктираха да ти предам — отговори Андрос.
— Казал си каквото си казал. Сега ми кажи какво не си ми казал.
Андрос вдигна рамене.
— Чувам това-онова.
— Какво?
Поклати глава.
— Не работя за теб. Няма пари, няма игра.
— Копеле — избухна Янсън. — Казвай какво знаеш, иначе…
— Иначе какво? Какво ще направиш? Ще ме застреляш? Ще оставиш хотелската си стая, изцапана с кръвта на американски агент с добро положение? Това ще изясни всичко.
Янсън го гледа няколко минути и каза:
— Няма да те застрелям, Никос. Но агент на твоите нови работодатели може да го направи като нищо. След като разберат за връзките ти със „17 ноември“.
Споменаването на прословутата групировка „17 ноември“, неуловимата терористична организация, търсена от американското разузнаване, предизвика незабавна реакция.
— Няма такава връзка! — отсече Андрос.
— Кажи им го. Сигурно ще ти повярват.
— Искаш да ме предизвикаш, нали. Това е пълна измислица. Не е тайна, че бях против полковниците, но да съм свързан с терористите? Това е абсурд. Клевета.
— Точно така — лека усмивка заигра около устните на Янсън.
— Добре — каза той неспокойно. — Само че няма да ти повярват.
— Няма да излезе от мен. Не мислиш ли, че още ме бива да изиграя системата? Работих дълги години в контраразузнаването, знам как се внедрява информация, чийто източник не може да бъде проследен.
— Мисля, че си откачил.
— Член на гръцкия парламент споделя със свой колега, за когото не знае, че работи за ЦРУ. Чрез различни канали информацията най-накрая намира място в меморандум за разговор, доставен на главния агент на ЦРУ. Който впрочем не е забравил, че предшественикът му бе убит от „17 ноември“. Надеждност на източника: напълно достоверен. Надеждност на информацията: напълно достоверна. Отбелязват името ти с чавка. После господарите ти се изправят пред неприятна дилема. Самото споменаване, че човек, свързан със „17 ноември“, получава пари от САЩ, ще предизвика скандал в разузнавателната общност. За когото и да се отнася, това ще е краят на кариерата му. Ако ти си въпросният човек, можеш да поискаш разследване. Но дали ще рискуваш да те разследват? Защото ако резултатът е положителен, агентите от разузнаването ще трябва да прережат собствените си гърла. Ще има вътрешен документ, според който долари на американските данъкоплатци са влизали в джоба на антиамерикански терорист. И каква е алтернативата? — Янсън го гледаше право в очите, докато говореше. — Кое ще е по-безопасно? Катастрофа? Може би някоя от курвите, които влачиш у дома си, ще ти донесе специална играчка и след тая нощ няма да се събудиш. „Уредник и реставратор умира от сърдечен удар“ — така ще гласи заглавието на информацията, а после всички ще дишат по-спокойно. А може да станеш жертва на улично престъпление, насилствен обир или хулиганска проява?
— Невероятно! — каза Андрос неуверено.
— Другият вариант е да те задраскат от списъците и да спрат да ти плащат. Всъщност това е напълно реална възможност. Искаш ли да се обзаложим?
Андрос помълча известно време. На челото му пулсираше вена.
— Говори се — започна той, — че искат да узнаят как са се озовали в сметката ти на Каймановите острови шестнайсет милиона долара. В банка „Монте Верде“. Шестнайсет милиона, които не са били там преди няколко дни.
— Лъжеш — избухна Янсън.
— Не! — възрази Андрос, а страхът в очите му изглеждаше истински. — Вярно или не, те така смятат. А това не е лъжа.
Янсън си пое дълбоко дъх и изгледа строго гърка.
— Махай се — каза той. — Повдига ми се само като те гледам.
Без да чака повече подкани, Андрос бързо напусна хотела на Янсън, видимо притеснен, че бе принуден да направи това разкритие. Той вероятно си даваше също сметка, че Янсън го изгони за негово добро, тъй като гневът му можеше да избие във физическа разправа.
Сам в стаята, Янсън осъзна, че умът му работи трескаво. Беше абсурдно. Андрос бе изпечен лъжец, но споменаването на тайната му сметка говореше, че става дума за друг вид лъжа. Още по-обезпокоително бе безпогрешното споменаване на Каймановите острови. Янсън наистина държеше пари в банка „Монте Верде“, но никой не знаеше за тях. Никъде нямаше данни за наличието на сметката. Тогава как можеше да обясни нейното споменаване?
Какво точно знаеше Никос Андрос?
Янсън включи лаптопа си и вкара цифрите, които щяха да му дадат достъп чрез Интернет до банката му на Каймановите острови. Съобщението беше двойно кодирано. Компютърът щеше сам да състави кодовете, които после никога нямаше да използва отново. Това правеше невъзможно прехващането на съобщението. Кодирането ставаше бавно, но след десетина минути Янсън имаше достъп до своето салдо.