Мъжът кимна.
— Колко души сте?
— Само аз.
— Опитваш се да ме преметнеш — изсъска му Янсън и стисна яко подезичния му нерв точно под ченето. Знаеше, че болката е непоносима, затова закри устата на мъжа, за да не извика. — Колко сте? — попита отново.
След миг отмести ръката си, за да му даде възможност да отговори.
— Шест — изпъшка мъжът с изкривено от болка и страх лице.
Янсън можеше да продължи разпита, ако имаше време. Но ако забележеха, че дълго време няма движение, останалите щяха да пристигнат да проверят защо. Освен това подозираше, че мъжът няма какво повече да му съобщи. Пехотинецът беше прикрепен към отдела за борба с тероризма. Едва ли бяха сметнали за нужно да го информират или да му обясняват. Така обикновено постъпваха при извънредни ситуации.
Какво им бе издрънкал Никос Андрос?
Разкъса оксфордската му риза на ленти, завърза китките и глезените му и му запуши устата. Взе със себе си гривната за засичане.
Знаеше как действа този уред. Използваха го като допълнение към радиостанциите „Арекс“, които бяха прословути със своята ненадеждност, особено на градски терен. Да не говорим, че устното комуникиране беше изцяло неприемливо. Тоя тип локатори се използваха от шефа на екипа, за да следи хората си. Всеки от тях сигнализираше за себе си чрез светеща точка върху плосък екран. Ако някой от тях се впуснеше да следи обекта, останалите щяха да разберат със или без устна инструкция.
Янсън навлече жълтото яке на мъжа, нахлупи сивата му шапка и се измъкна през централния вход на универсалния магазин с бързи крачки.
Човекът, който го следеше, беше с почти същия ръст и тегло като неговите, така че отдалеч нямаше да го разпознаят.
Но не биваше да скъсява разстоянието. Янсън побягна по улица „Еолу“ към „Праксителос“, след това сви по „Лека“, знаейки, че движението му се проследява върху светещия екран.
_Какво им бе казал Андрос?_
Какво беше обяснението за парите в банковата му сметка на Каймановите острови? Кой искаше да го натопи? Не беше ли прекалено скъп метод? Кой имаше на разположение толкова много пари? Във всеки случай не и правителствена служба. Не така стояха нещата обаче с някой високопоставен служител във фондация „Свобода“. Вечният въпрос: Cui bono? Кой имаше полза от това?
Сега, когато Новак бе отстранен, кой във фондация „Свобода“ печелеше? Дали Новак не бе убит, тъй като е надушил някаква грандиозна злоупотреба в собствената си организация, злоупотреба, която преди това бе убягнала от неговото внимание и от вниманието на Марта Ланг?
На тротоара изскочи малко улично коте. Янсън явно наближаваше котешкото царство на Атина, Националния парк. Втурна се да хване котето. Няколко минувачи го гледаха учудено.
— Грета — викна той, грабвайки сивото коте за врата. — Изгубила си си каишката.
Нагласи пластмасовата гривна с локатора около шията на животното. Беше стегнато, но не и неудобно. Доближи парка и пусна бясно съскащото животинче, което се шмугна в храсталаците да търси мишки. После Янсън влезе в кафявата дървена постройка с тоалетните. Свали жълтото яке и шапката и ги изхвърли в коша за отпадъци.
След няколко минути се возеше в тролей единица. Нямаше признаци някой да го следи. Членовете на екипа скоро щяха да пристигнат в парка с котките. Доколкото познаваше сектора Атина, съвсем скоро щяха да пишат обяснения, опитвайки се да се оправдаят за некадърността си.
Секторът Атина. Тук бе прекарал по-голямата част от седемдесетте години. Опита се да си спомни за някой, когото познаваше и който можеше да му обясни какво става и разполагаше с информация отвътре. Много хора му дължаха услуги. Време беше да поиска отплата.
Припомни си образа, преди да се сети за името. Мошеник на средна възраст от екипа на ЦРУ в Атина. Работеше в малък кабинет на третия етаж в американското посолство на улица „Василисис Софиас“ 91 недалеч от Музея за византийско изкуство.
Нелсън Агър беше от познатия вид. Кариерист с нервен стомах и малко встрани от големите идеи. Беше завършил Северозападния университет с магистратура по политология. Макар че успехът и препоръките му бяха подходящи за докторат, не му достигаха, за да се докопа до стипендия или намаляване на таксата. Нуждаеше се за това от подкрепа отвън — фондация, ръководена от Държавния департамент, в неговия случай.
След като се дипломира, стана аналитик, демонстрирайки владеенето до съвършенство на неписаните правила за правене на анализи. Докладите му, някои от които Янсън бе чел, бяха без изключение празнословни, а тяхната безсъдържателност се прикриваше с високопарни фрази. Бяха изпълнени с изрази като „сегашните тенденции е много вероятно да се запазят“ и с такива хитроумни думички като „нарастващо“. По този начин тенденциите се определяха така, че да не се обвързват с резултатите. „Крал Фахд ще се сблъсква с все по-нарастващи трудности да държи нещата под свой контрол“ — прогнозираше той всеки месец за бъдещето на саудитския лидер. Фактът, че владетелят продължаваше да държи властта година след година и че отстъпи от нея след двайсетгодишно управление, вследствие на сърдечен удар, ни най-малко не го притесни. В края на краищата той никъде не бе конкретизирал срок, в който крал Фахд ще загуби контрола. За Сомалия веднъж Агър бе написал следното: „Ситуацията и обстоятелствата все още не са се развили в достатъчна степен, за да е възможно да се определи със сигурност кой ще поеме властта и каква политика ще следва.“ Анализът наистина беше железен — абсолютно необорим и лишен от всякакъв смисъл.