Насочи дългия си показалец към Сандовал.
– Извинете, госпожице, но нямате достатъчно време, което да пилеете. Те идват за вас.
– Кой идва за нас?
– Точно това искам да кажа на господин Уебър. Как ще пре- дадете съобщението ми? Ако е лично, няма проблем. Ако ли не, нямаме сделка.
Жената огледа младежа внимателно. Беше много нагло за мърляво хлапе с миризлива тениска да дойде тук и да настоява да разговаря с новия директор на ЦРУ който беше на служба по-малко от седмица. Вероятно смяташе, че разполага с нещо много важно; ако не беше така, бързо щеше да го разкара. Лично на нея и се искаше да го изхвърли оттук, но вече беше съобщила в централата в Лангли за срещата.
– Какво пише на тениската ви? - попита Сандовал. Опитваше се да си спечели малко време, през което да реши какво да прави.
– „DEF CON“. Парадът на хакерите.
– Съжалявам, но никога не съм го чувала. Къде се намира?
– Лас Вегас. - Младежът се усмихна. - Подари ми я един приятел.
Сандовал кимна, макар че онова, което хлапето каза, нямаше никакъв смисъл: защо един хакер би отишъл на конференция в Лас Вегас? Погледна часовника си, във Вашингтон все още беше сутрин. Никога преди не се беше разправяла с неочаквани посетители, но знаеше, че трябва да установи някакъв контрол и да разбере каква информация, ако въобще имаше такава, притежаваше тази откачалка.
– Вижте, господин Биел, да говорим сериозно, става ли? Иначе никога няма да спечелим доверието си. Нека ви обясня. Първо, ще изпратя на господин Уебър съобщение и ако той се заинтересува, ще разговарям с него по телефона. И след това, ако се заинтересува още повече, двамата можем да говорим с него лично. Като за начало обаче трябва да разбера защо сте тук. Какво е това съобщение, което е толкова важно, че трябва да го кажете единствено на господин Уебър? Споделете ми това и тогава ще видим какво можем да направим.
Младежът постави наболата си глава в ръцете си и започна да я драска, все едно по този начин можеше да стимулира мозъка си да мисли. Той погледна нагоре и се надвеси над нея, татуировката на врата му се озова пред лицето и.
– Вие не разбирате.
– Прав сте, не разбирам. Затова искам да ми обясните.
– Виждате ли татуировката ми? - Младежът дръпна анорака си, за да се разкрие пунктираната линия на врата му. - Означава „Срежи тук“. Хората, които написаха това върху мен, те ще го сторят, да, на секундата и никой няма да разбере. Именно заради това комуникирам само лично. Без имейли. Без съобщения. Директно.
Жената се пресегна и се опита да го хване за ръката. Съпри- частие, разбиране: този подход беше помогнал с една млада жена в иранското посолство в Мадрид. Хлапето тук обаче беше прекалено плашливо; то издърпа ръката си.
– Защо е толкова опасно, господин Биел? Трябва да ми помогнете. Ако не го сторите, ще ви помоля да напуснете.
Младият мъж затвори очи. Помисли за един дълъг момент. Изтекоха петнадесет секунди, може би двадесет: време, което ти се струва като цяла вечност, когато чакаш отговор. След това заговори бавно, добре осъзнаваше тежестта на думите си.
– Някои хора са в системата ви. Съобщенията ви се четат. Те не са тайна. Това трябва да кажа на господин Уебър.
Китън Сандовал седна в стола си. Сега швейцарецът вече привлече вниманието и.
– Какво искате да кажете, че не са тайна? Уверявам ви, господин Биел, нашите комуникации са добре защитени. Най- защитените в света.
На устните му се появи следа от усмивка. Имаше преднина.
– Така мислите вие. Но грешите. Бяхте хакнати. Съобщенията ви се четат. Определени хора се подготвят. Кроят планове. Това знам, това искам да кажа на господин Уебър.
– Защо на него? Той е на тази позиция едва от няколко дни.
– Страхуват се от него. Уебър е чист. Не се плаши от никого. Затова бързат. Затова се наложи да дойда сега.
– Разполагаме със сигурен уебсайт, господин Биел. Можете да му пратите съобщение през него.
– Пфу! Не е толкова сигурен. Проверих го. Secure Socket Layer24. Каква шега! Като отворена книга е за приятелите ми.
– Откъде знаете всичко това? Трябва да ми кажете, иначе няма да ви повярвам.
Младежът почука с пръст главата си, все едно искаше да посочи мозъка си.
– Хей, глупава ли сте? Знам го, защото съм хакер. Познавам онези, които откраднаха ключа. Swiss Maggot25, чувала ли сте това име? Това съм аз.
Хлапето го написа на „leet“26, обичания от хакерите микс от букви и символи: 5W155 ma9907.
– Съжалявам, но това е ново за мен.
– Добре, знаете ли кои са „Приятелите на Цербер“? Поне това трябва да се сетите. Казвам ви. Ами „Борсата“? А?
– Не. Какво е „Приятелите на Цербер“? Хванахте ме неподготвена. Също така не знам за никаква „Борса“. Помогнете ми.