Младият мъж изпъна ръцете си и се изправи в стола си, слабото му, полуобръснато тяло приличаше на огромна буболечка. Той се намръщи насреща и.
– Нищо не знаете. Затова трябва да говоря с Греъм Уебър. Той ще разбере защо тези хора са... как му викахте вие? „Най- лошият ви кошмар“.
– Нямам никакви кошмари, господин Биел. Сега се успокойте и ми обяснете: защо идвате сега с тази информация за комуникациите при нас? Пари ли искате?
– Не! - присмя се швейцарецът. - Мога да изкарам повече от вас като обикновен крадец на карти „Виза“, повярвайте ми.
– Тогава какви са намеренията ви?
Младежът стисна масата, все едно от това зависеше животът му.
– Искам защита. Искам да се измъкна. Искам да избягам.
– Разполагате ли с доказателства, които можете да ми покажете? Да ме убедите, че онова, което казвате, е истина?
Швейцарецът затвори очи за момент, бледите му клепачи притиснаха сивите му торбички под тях.
– Bona fides. - Младежът извади лист хартия от джоба си. Беше сгънат, намачкан и потъмнял от мръсните му дънки. Подаде го на жената.
– Какво е това? - попита тя.
– Списък със служителите на агенцията ви в Германия и Швейцария. Погледнете го и после ми кажете какво мислите.
Сандовал разтвори листа и го разгледа. По средата му намери и своето име. Лицето и пребледня. Внимателно лакираните и нокти затрепериха по ръбовете на хартията. Тя остави списъка и погледна посетителя си в очите.
– Това е невъзможно - опита се да увери по-скоро себе си.
– Не, истина е, госпожице Стърдевант. Вие сте вътре в домовете ни и ние сме във вашия.
– Знаете ли как е извършено? Как е била изтеглена тази информация?
– Разбира се, че знам. Затова съм тук. Заради тази тайна животът ми е в опасност.
– Защо животът ви е в опасност, господин Биел?
– Смятат, че съм станал мекушав. Вече се опитаха да ме убият в Санкт Петербург преди седмица. Затова дойдох при вас. Иначе съм мъртвец. Може би вече разбирате?
– Да, вече разбирам.
– Добре, госпожице Стърдевант. Макар че съм наясно, че истинското ви име е Китън Сандовал. Що за измислица е това? Звучи ми като прякор на стриптийзьорка, но знам, че работите за ЦРУ
*
* *
Тя го попита дали може да се обади на Централното управление в Лангли, но той и каза „не“, не се доверявал на никакви съобщения, искал отговор сега. Така че и си наложи да импровизира. Каза му, че ще му даде пет хиляди долара на мига. Ще се свърже с офиса на Греъм Уебър директно след срещата им, ще разговаря само с неговата лична асистентка, без да изпраща съобщения, които могат да бъдат засечени. Ще изиска незабавно изтегляне за Рудолф Биел и сигурен транспорт до Вашингтон, където може да разкаже историята си и да си получи парите.
– Колко? - попита швейцарецът. - Не мога да продължавам да съм хакер „черна шапка“27 след това, така че ще се нуждая от „бели пари“. - Младежът беше станал по-дързък, след като разбра, че информацията му е ценна.
– Не мога да взема подобно решение. Но ще ви платим достатъчно, за да не се тревожите повече за пари. Обяснете ни как е осъществено проникването в нашите системи, покажете ни го и ни разкрийте подробности по предстоящата атака и ще ви направим консултант, така че никога вече няма да ви се наложи да работите за някой друг.
– Добре, ще остана в американското консулство на „Алстеруфер“, докато получите своя отговор.
– Съжалявам, но това не е възможно. Никой посетител не може да пренощува в комплекса. Но ще ви изпратим в секретна квартира тук, в Хамбург, където има бира и храна и всичко, от което се нуждаете, и след това, когато настъпи времето, ще дойдем да ви приберем. Как ви звучи това?
Младежът поклати глава.
– Вие не ме разбрахте. Секретната ви квартира не е секретна. Те могат да я открият. Не мога да остана там.
– Шегувате ли се? Откъде могат да знаят местонахожденията на секретните ни квартири? Дори аз не знам къде са всички. Ще сте в безопасност там. Доверете ми се.
– ЯСР.
– Какво означава това?
– Я се разкарайте! - швейцарецът произнесе думите със своя английски с немски акцент.
Сандовал щеше да се разсмее, без да иска, но младият мъж се размърда. Той се изправи от стола срещу нея и положи ръката си на хлътналите си гърди, върху логото на DEF CON.
– Сам ще се оправям. Ще се върна след три дни, понеделник сутринта, след уикенда. Ще дойда в десет часа. Кажете на хората си да ме пуснат веднага, без да чакам, без да поемам рискове. Ако не сте готови да ме приемете тогава, забравете за всичко. Ще изчезна завинаги и системите ви ще бъдат хакнати, а цялата ви информация ще се озове на улицата, какво ли ми пука?