Уебър погледна честното очилато лице на своя гид и кимна в съгласие. Отвори капачето на своя блекбери и му махна батерията. Изглеждаше объркан при вида на айфона, чийто енергиен източник не можеше да се извади. Морис бръкна в раницата си и му подаде малка черна торбичка с велкро закопчаване.
– Сложете айфона в това - каза очилатият мъж. - Това е блокираща кесия. Пречи на телефона ви да се свързва с приятелски и неприятелски мрежи.
– Полезно - съгласи се Уебър одобрително и постави апарата си в торбичката.
– Желаете ли да видите колко сте уязвим, господин Уебър? Ще ви покажа по-късно в хотел „Рио“. Онова, на което ще станете свидетел там, ще ви изуми, обещавам ви.
– Затова съм тук - отвърна милионерът.
Час по-късно, след като Уебър беше разопаковал багажа си и направи няколко обаждания от телефона на хотела до Сиатъл, двамата мъже се качиха в едно такси и поеха по краткия път по I-15 от „Сизърс“ до „Рио“, където щяха да се проведат главните събития от конференцията. Морис го водеше. Мъжът се беше преоблякъл и сега носеше черен анорак. На влизане няколко човека му кимнаха. Уебър се зачуди дали това бяха други правителствени служители, които търсеха таланти, агенти, внедрени в света на хакерите, или вероятно просто сродни души.
Двамата спряха да се регистрират на ВИП кабината точно пред главната зона на конференцията. Уебър се чувстваше неудобно с всичките тези „Мохаук“ прически и голи глави наоколо. Тениските им рекламираха страстта им да опропастят подредения свят: на една от тях пишеше: „Hackito Ergo Sum“2. „Хакни облака“3, крещеше друга. „Плътски познания за смъртта“, предупреждаваше трета.
Човекът в кабината подаде на Уебър пропуска за конференцията. Той представляваше устройство със странна форма, пластмасови изображения на египетски богове и мумии под електронен дисплей с електронна платка, по която бяха наситени чипове и предаватели. Имаше място за три ААА батерии на гърба му. Уебър започна да поставя батериите, които му бяха дали като част от регистрационния му комплект.
– Не го включвайте - предупреди го Морис. - Представлява миникомпютър, който ще се свърже към mesh мрежата4. Така ще ви следи където и да отидете. Възможно е да има камера и микрофон. Оставете го изключен. Вие сте говорител. Не ви трябва пропускът да е включен. Ако има някакъв проблем, аз ще се оправя.
Уебър окачи странно изглеждащото устройство около врата си и мина през пропускателния портал под уважителните кимания на портиерите към спътника му.
– Виждам, че сте идвали тук и преди - констатира Уебър и последва нишката на тълпата, която влизаше в зоната на конференцията.
– Присъствам на DEF CON5 от десет години насам - отвърна Морис, наведе се над милионера и му заговори тихо: - Това място е любимото ми гърненце с мед6.
– Вербуваш хора на това място? - учуди се Уебър.
– Тук съм наел някои от най-добрите ми служители. - Морис посочи към един дебел, пъпчив младеж в карго къси панталони и сандали и към едно готическо момиче, цялото в черно, което смучеше близалка. - Тези хора може и да не изглеждат особено привлекателно, но когато започнат да пишат кодове, се лее поезия.
Уебър кимна към спътника си, все едно искаше да му каже: чатнах. Точно заради това беше приел поканата да говори на хакерската конференция. Като член на Борда на съветниците по въпросите на разузнаването искаше да види бъдещето на това разузнаване. Помоли директора на борда да поиска от разузнавателното общество да му препоръча умен млад специалист, който познава сцената. Осигуриха му Джеймс Морис, мъж, който вече си беше спечелил репутация в Центъра за информационни операции на ЦРУ със своите технически умения.
– Елате, сър, искам да ви покажа нещо страшно - каза Морис и поведе по-възрастния си спътник по един дълъг коридор с черни стени към централната част на конференцията, където вече се беше струпала голяма тълпа. Проправяха си път между възли от хора, които се бяха облекли, все едно щяха да участват в парти за Хелоуин; най-накрая стигнаха до видеостена, която беше рамкирана в картонени изрезки от анимационни овце с шлифери и слънчеви очила. На екрана вървяха поредица от имена и номера.