Морис кимна. Остана мълчалив за известно време, след което се обърна към директора и му каза:
– Разбира се.
– Какво означава това? - попита Уебър.
– Разбира се, че ще помогна, ако желаете помощта ми.
Уебър се облегна в стола си объркан. Не беше свикнал някой да приема заповеди още преди да му ги беше възложил. Въпреки това му харесваха ентусиазмът и спонтанността на младия мъж.
– Чудесно. Искам свеж поглед над всичко това. Искам да бъдеш агресивен, но не и глупав. Всички в сградата биха се зарадвали, ако задействам алармата и заключа вратите и прозорците, така че нищо никога да не се промени.
Морис премига. Погледна към каблограмата, а след това и към директора.
– Къде е посетителят сега? - попита той.
– Не знаем. Не е искал да отиде в една от секретните ни квартири. Казал, че сме компрометирани и че не можем да го защитим.
– Ще се опитам да го открия, господин директор. Да го изведа на светло. Опасно е за самия него да е сам.
– Как ще успееш да намериш някой, който е изчезнал?
– Това ми е работата, да съм сред тези мрежи.
– Смятах, че подземният свят на хакерите е недостъпен. Това ми казват всички цяла седмица.
Морис заговори изключително тихо:
– Имаме някои специални операции. Водят се извън сградата, така че не е нужно да ги разискваме с разузнавателните комисии. Разполагам с няколко програми и неофициални служители под прикритие. Попитайте господин Хофман. Той ги одобри.
Уебър кимна. Само седмица на тази позиция и тайните започнаха да излизат на бял свят.
– Всичко легитимно ли е? Искам да си агресивен, но и да спазваш закона. Това място няма нужда от повече скандали.
– Да, сър. Като повечето неща тук. Просто искам да сте наясно.
Уебър взе каблограмата в ръце и потърси името на неочаквания посетител в Германия.
– Някога чувал ли си за този швейцарец, Рудолф Биел?
– Не, сър. Но мисля, че знам организацията, за която говори. Те се въртят около една германска хакерска група. Също така имат връзки с руснаците. Следим ги от известно време.
Уебър забарабани с пръсти по масата. Морис извади броеница с нефритени топчета от джоба си, но размисли и бързо я върна обратно.
Греъм наруши тишината:
– Обясни ми положението: трябва да го измъкнем, но внимателно, за да не разбере организацията му, че сме го докопали.
– Точно така, сър. Те ще вземат съответните мерки.
– След това не можем просто да го пуснем да си ходи. Ще е ходещ мъртвец, ако го сторим. Какво препоръчваш на новия директор?
Морис се изгуби зад очилата си за момент, докато обмисляше проблема. Заговори бързо с тих, но отчетлив глас, също като речитатив.
– Така... за да осъществим изтеглянето му при нас, трябва да инсценираме смъртта му. Ще измислим нещо: автомобилна катастрофа, потънала лодка или свръхдоза. Ще подправим документите за германците, така че да го обявят за мъртъв, а междувременно ние ще го измъкнем. След това ще видим дали приятелите му ще приемат лъжата.
– Това ще сработи - съгласи се Уебър. - Харесвам те. Готов си да хвърлиш заровете. Хайде да ти осигурим малко помощ.
Греъм натисна копчето на интеркома, за да се свърже с Мари.
– Искам да говоря с Бийзли - обяви той.
Морис поклати глава и безмълвно изрече „не“.
– Задръж малко - каза Уебър в слушалката. Обърна се към Джеймс.
– Не се ли нуждаеш от Бийзли? Той е шефът на Службата за прикритие. Как ще проведеш изтеглянето без него?
– Това трябва да е случай на ЦИО. Бийзли ще действа старомодно, ще счупи доста мебели.
– Но той провежда подобни операции.
Морис отговори с твърдия тон на човек, който иска да създаде нов франчайзинг35:
– Ние познаваме подземния свят на хакерите, господин директор. Не се страхуваме от него. По дяволите, сър, та ние самите сме такива. Имаме ново преимущество: наричам го нашата „специална единица за достъп“. Разполагаме с някои бивши военни, които ни помагат. Можем да ги използваме.
– Господи, как си постигнал всичко това? Няма го в никой бюджет, който съм разглеждал.
– Част е от същите привилегии, които позволиха на ЦИО да създаде програми в чужбина. Точно преди директор Янковски да напусне. Беше пълен пакет. Всички се разписаха под него.
– Освен мен.
Директорът се отпусна назад във фотьойла си, прокара пръсти през русата си коса, след което отново я приглади. Искаше да се довери на младия компютърен магьосник, но в крайна сметка това беше първата му седмица на позицията.
– Ще ми се да разполагахме с повече време.
Гласът на Морис стана по-спокоен, по-уверен: