– Пожелах да се срещна с всички вас в края на първата ми седмица като директор, преди да забравя защо приех поста.
Сега ще чуете истинската версия на онова, което мисля, преди да бъда повлечен от течението. Така че си водете бележки, ако желаете. Кажете на пенсионираните си приятели да се обадят на „Вашингтон Поуст“. Между другото, знам кои са информаторите тук, особено ти, Джим.
Греъм посочи към Джим Дънкан, шефа на подразделението в Африка от Службата за прикритие, който беше виден клюкар според началник-щаба Бок. Това накара хората, които познаваха Дънкан, да се засмеят, че дори и тези, които не го познаваха, беше толкова неочаквано да го нарече по този начин. Служителите на агенцията бяха ужасни клюкари, особено когато не харесваха някой нов директор. Изтърбушваха го докрай, парче по парче, и вече бяха започнали с Уебър.
– Нека започна, като заявя честно онова, което всички в тази зала знаят. Има нещо много нередно в ЦРУ Бившият ни директор е разследван. Много от служителите на агенцията са свидетелствали пред голямото жури. Дори собствените ни адвокати си наемат адвокати. Моралът е под всякаква критика. Чух, че операциите ни в някои части на света са спрени изцяло. Единственото нещо, което ни поддържа живи, ми казаха някои хора, са нашите „Информационни операции“, но това не ни е от особена помощ.
Президентът ме помоли да оправя кашата - продължи Уебър. - Ще започна, като ви споделя какво му казах. Отвърнах му, че не съм сигурен, че ще мога.
Последваха няколко измърморвания сред присъстващите. Хората изглеждаха озадачени. Бяха свикнали с оптимистичната реторика на предшествениците на този пост, обвита в няколко глупави шеги, но не и да бъдат попарени по този начин.
– Всички знаете, че получих работата, защото казах „не“ на разузнаването. Осъзнавам, че това е странно, и доста от вас се съмняват в мен. Президентът обаче хареса онова, което говорех, и когато му казах, че ЦРУ е заседнало в миналото, той хареса и това. Така че, колкото и неудобно да се чувстват много от вас с един външен директор, трябва да ви кажа: „Преживейте го, моля!“ Получих поста и заповеди от президента да направя промени. Ако смятате, че можете да работите с мен, чудесно. Ако ли не, има безброй приятни работни места извън ЦРУ, за които може би искате да се поинтересувате.
Това накара голяма част от присъстващите да се разшумят. Тези хора бяха правителствени служители. Самата идея, че могат да изгубят работата си, беше ерес. Уебър вдигна ръка, за да ги накара да замълчат.
– Много от вас ще кажат, че вината не е ваша. И, да, истина е, че на агенцията се гледа с лошо око във Вашингтон. Единственото нещо, с което либерали и консерватори са съгласни в днешно време, е, че не харесват ЦРУ Но това е част от работата на агенцията, нали, да поема критиките на политиците? Ако хората искат да кажат нещо мило, могат да го кажат за Държавния департамент и Пентагона. Прав ли съм? Мисля, че съм.
Накъде беше поел с подобни приказки? Нервната тишина наоколо му подсказа, че слушателите му нямаха представа.
– Не, проблемът на ЦРУ не е незаслужената вина. Проблемът е заслужената вина. От това, което видях и чух, пре- калено голяма част от работата ни е посредствена. Почти не се осъществява истинско разузнаване, защото служителите са прекалено заети да укрият миналото и да избегнат разследване от Конгреса. Все едно работим в компания, която губи пари. Не е забавно. При предишното ръководство хората така са ненавиждали организацията, че буквално са я разкъсвали. Толкова зле е било. Опустошавали са собственото си работно място.
Няколко души започнаха да ръкопляскат, защото не знаеха какво друго да сторят, но бързо спряха. Директорът млъкна и остави тишината да се възцари, докато не стана неловка и хората започнаха да се поместват неспокойно в местата си, каквато точно беше целта му.
– Президентът ми каза, че имаме морален проблем и че задачата ми е да го оправя. Но с цялото ми уважение към всеки в залата, който е от Белия дом, това не е точно така. ЦРУ няма морален проблем, ЦРУ има проблем с производителността. Лошият морал е само симптом. Заболяването е друго. И от това, което чух, то се разпростира от доста дълго време. Сега въпросът е защо ЦРУ има проблем с производителността? Защо много от нещата, с които агенцията се занимава, свършват зле? Ирак, Афганистан, Египет, Сирия. Как можете да работите по- добре за политиците... но, не, забравете ги за момент... как можете да работите по-добре за себе си?