– Тези хакери може и да изглеждат смешни с всичките си татуировки и заострени прически, но всъщност са сериозни хора. Разполагат с оръжия. Отвръщат на ударите. Затова трябва да намерим този млад мъж възможно най-скоро. След това... е, след това можете да им прережете гърлата, ако желаете. Но според мен ще е по-умно, ако влезем в компютърната им мрежа.
Хората наоколо кимнаха. Никой от присъстващите не беше чувал Морис да говори за прерязване на гърла или да си представи, че той е човек, който си мисли подобни неща, но в крайна сметка играеше ролята, която директорът му беше възложил.
– Защо някакви хакери биха се занимавали с ЦРУ? - попита Рут Савин. - Това не е ли пробив? - Главната съветничка не беше проговорила досега. Обикновено беше само наблюдател и писар на срещи като тази, но обичаше да задава неудобни въпроси.
Уебър погледна към Морис, който остана мълчалив. Младият мъж не отговаряше на въпроси, ако не разполагаше с отговори за тях.
– За друго правителство ли работят? - пресира Савин.
Директорът погледна отново към своя шеф на „Информационни операции“, но високият му служител остана мълчалив.
– Мисля, че не знаем - отвърна Греъм. - Затова трябва да изведем този младеж от Германия и да разберем какво знае.
– Трябва да внимаваме в начина си на проникване в тези групи - отбеляза Савин. - На Бийзли му беше наредено да стои настрана от „Уикилийкс“ и приятелите им. Има голяма вероятност нещата да се скапят, ако нещо излезе на повърхността.
– Ще бъда внимателен - обеща Морис. - Но се налага да си създадем източници.
Много глави закимаха в съгласие, дори и тази на Бийзли.
Из помещението се разнесе шумолене, докато Сирил Хоф- ман се наместваше в мястото си. Мъжът не беше казал дума досега. Стоеше мирно и кротко на канапето със сключени пръсти на ръцете и слушаше дискусията. Сирил беше огромен и още по-огромното му сако го покриваше като пелерина.
– Може ли да кажа нещо? - попита Хофман и погледна към Уебър.
– Моля. Искам да знам мнението ти за всичко това.
– Чувствам се зле заради онова, което ти се е изсипало на главата, Греъм - започна мъжът. - Какъв подарък за добре дошъл само. Това ми напомня за встъпителните ноти на Петата симфония на Бетовен: има кресчендо точно в началото и цял оркестър, който свири зад него. Въпреки това всички помнят само тези няколко начални ноти.
– Не си падам много по класическата музика - призна си Уебър.
– Никой не е съвършен, господин директор. Сега ме питаш какво мисля за цялата тази работа в Хамбург, така че ще ти споделя. Ще си позволя да цитирам уместните думи на Талейран42: „Човек може да направи всичко с един щик, освен да седне на него.“
– Какво значи това?
– Означава, че трябва да отвърнеш, но внимателно. Или става въпрос за огромен проблем, който заплашва комуникациите на агенцията, или за малък проблем, създаден от млад мъж в Германия, който си пада по странни идеи. За съжаление не знаеш кое от двете е правилното. Така че трябва да се браниш от най-лошото, без да нараниш самия себе си, докато го правиш.
– Прости ми глупавия въпрос, но какво би казал Талейран за оперативната сигурност?
– Третирай ситуацията като пробив в системата. Смени криптиращите ключове. Прочисти базите в Германия и Швейцария. Направи оценка на щетите на служителите, които са били разкрити. Кого са вербували? Кои операции са били компрометирани? Бийзли може да провери всичко това. Оценката на щетите е един от неговите специалитети.
Хофман погледна към чернокожия мъж, с който работеха заедно вече близо две десетилетия. Бийзли кимна.
– Добре - съгласи се Уебър. - Какво друго?
– Заинтересован съм от плана ти да възложиш случая на младия ни колега, господин Поунзор. Това е нещо необичайно. - Хофман погледна към Морис снизходително.
– Това означава ли, че смяташ решението ми за грешка? - попита директорът.
– Не задължително. Но посланието е ясно: ти си агентът на промените! Така че ето една промяна точно на старта: възлагаш един чувствителен проблем на един млад мъж, който разполага с „правилното нещо“. Това заявява на служителите ти, че си нов човек, че си държиш на думата. Браво за това!
Хофман запляска едва доловимо с ръце, пляс-пляс-пляс.
– Благодаря ти - отвърна Уебър с ясното съзнание, че току- що шефът на цялото разузнаване му даде власт и възможност да се самоунищожи.
Сирил Хофман беше невиждано интелигентен човек. Беше ексцентрична, артистична фигура - говореше се, че е гей, но за подобен многопластов човек всяко определение би било неуместно. Той беше ученик на оперите на Филип Глас и на историята за италианските градове-държави, беше аматьор поет и челист, беше мъж на много неща. Тази невероятна фигура беше оцеляла в агенцията и в крайна сметка беше повишена до поста директор на националното разузнаване, защото разбираше естеството на властта в тайната бюрокрация. Почти всички в американското правителство му дължаха услуга. В чужбина разполагаше с редица свои канали с ръководителите на над десет чужди шпионски служби. Освен всичко това Хофман беше наясно, че единадесетата заповед за шпионите се състоеше в думите на лорд Палмерстън43: „Не се оставяй да те хванат.“