Уебър пое въжето на командването, което Сирил му беше подал. Помоли Бийзли да обобщи мерките за ограничаване на щетите, които щеше да сподели и с Бюрото за европейски и евразийски въпроси, а Морис да повтори отново онова, което знаеха за посетителя и средата, от която произхождаше.
– Има ли други въпроси? - попита Греъм, когато рецитациите приключиха. - Това е първият ми петък на служба, така че да напускаме палубата.
– Трябва да разпишете някои операционни документи - каза Бийзли. - Комисията за специални дейности изпрати пет операции до офиса на главната съветничка. Рут разреши всички. Свързани са с интернет. Можете да ги разпишете сега или някой друг път.
– Давай ги. Да намаляваме купчинката. Какво имаш?
Бийзли взе пет тънки папки от Савин и ги подаде на директора. Чисто белият маншет на ризата „Лондон“ се подаде от синия му костюм.
– Както казах, само пет документа са. Два са за назначения под прикритие, два са за прехвърляне на служители и един е за повишаване на нивото на достъп.
– Включват ли американски корпорации? - попита Уебър. Беше свикнал да е от другия край на операции като тези.
– Да, сър - отвърна Бийзли. - За интегрирането на наш агент трябва да поработим върху някои социални мрежи и търсачки, за да предпазим легендите44 си. Действаме зад граница, където се съобразяваме със съществуващите власти и правомощия.
Блек Джек говореше бързо. Уебър го прекъсна. Това беше неговата сбирка и искаше той да я води.
– Така ли е? - попита Савин директорът. - Наистина ли всичко е законно?
– Да, сър. Отговаря на съществуващата ни програма за защита на самоличността и с Изпълнителна заповед 12333 след промяната.
– Компаниите досещат ли се какво се случва?
– Не във всички случаи - отвърна жената.
– Какво означава това?
– Означава, че някои от тях разполагат с персонал, който е работил в правителството и има необходимото ниво на сигурност, и е наясно с процедурите ни.
– Споделят ли информацията с шефовете си?
– Когато им е угодно. В много случаи изпълнителните директори са информирани за начина ни на работа и впоследствие се досещат, да. Сам знаете това от предишния си начин на живот.
– Точно затова се чувствам неспокоен - отвърна Уебър. - Значи си говорите с приятелски настроените директори, а с не толкова приятелските - не.
– Да, сър.
– Но това се случва в чужбина, така че защо ли да ни пука, щом според чл. 50 можем да правим каквото си пожелаем - каза Уебър, все едно четеше от учебник по право.
– Горе-долу - съгласи се Бийзли, в очите му се забелязваше блясък.
– Дай ми документите да ги прегледам по-обстойно - каза Греъм. - Двамата с Рут ще седнем и ще прегледаме правилата.
Хората в помещението взеха да се споглеждат. Директорите не оспорваха одобренията за операциите, които вече бяха одобрени от главната съветничка.
– Да продължим нататък - настоя Уебър. - Какво ще кажеш за прехвърлянето на служителите? Какво означава това?
– Имаме две молби - обясни Бийзли. - За промяна на данни от ретина в Дубай за пътуващ служител, който вече е минавал транзит през това място под друга самоличност, и за промяна на отпечатъци в база данни в Русия, същата причина.
– Какво ще стане, ако ни хванат?
– Няма да успеят - обади се глас зад гърбовете им. Това беше Морис, който продължаваше да стои встрани от канапето. - Методите ни са добри. Софтуерът ни за изменения изтрива следите си, когато променя информацията. Невидими сме и на влизане, и на излизане.
Морис като че ли засияваше, когато заговореше по технически въпроси. Това беше част от неговата странна, почти плашеща самоувереност.
Уебър взе последната папка, на която пишеше „Информационни операции и глобална финансова пазарна интеграция“.
– Това ми изглежда съмнително - каза директорът. - Какво е, Ърл?
– Питайте Морис - отвърна Бийзли. - Тази операция ще се води от неговата къща.
Джеймс погледна засрамен към пода.
– За да съм пределно ясен, това не беше моя идея, но ще се използват ресурсите на ЦИО. В основни линии е разрешение за събиране на икономическа информация чрез интернет.