– Какво, по дяволите, е това? - попита Уебър.
– Нарича се Стената на овцете. - Морис посочи към информацията, която се превърташе над тях в последователна нишка. - Това са потребителски имена и пароли на хората, чиито комуникационни устройства са били засечени точно сега, в реално време.
Уебър поклати глава. Ръката му посегна към телефоните в джоба му.
– Толкова ли е лесно? - попита той.
– Тук нещата стават много бавно. Трябва да видите какво мога аз с моите машинарии в агенцията.
Морис поведе Уебър към някои от другите демонстрации. Отидоха в една зона, наречена „Локпик Вилидж“, която беше посветена на отключването на истински ключалки на врати, прозорци, сейфове и всичко друго, което може да бъде „заключено“. Минаха покрай сергии, на които търговци предлагаха специализирано компютърно оборудване, евтини електронни платки, тениски, бира. В друго помещение на различни маси бяха разположени отбори, които играеха специална версия на „Открадни флага“, при която се опитваха да пробият в чуждия сървър и същевременно да защитят своя от атака.
Морис подаде на Уебър програмата с лекциите, които се провеждаха в различните стаи. Тук беше истинско училище за пакостници: „Хакване на Bluetooth връзки между телефони“, „Хакване на радиочестотни идентификатори на карго контейнерите“, „Конструиране на дрон“, „Контролиране на автомобили от разстояние чрез електронните им системи“, „Хакване на рутери“, „Инсталиране на задни вратички в хардуер и софтуер“, „Пробиване в „сигурната“ архитектура на изчисленията в облак“7, „Манипулиране на непроизволни „произволни“ генератори и несигурни компютърни часовници“, „Пробиванена безжични криптиращи ключове“. Програмата с лекциите беше написана на няколко листа.
– Това са все опасни неща - констатира Уебър. - Всеки ли може да присъства на тази конференция?
– Огледайте се. Ще видите китайци, руснаци, германци, израелци. В интерес на истината, ви пускат, ако платите регистрационната такса. Няма смисъл да се опитваме да държим хората навън. Те ще получат информацията, която търсят, от мрежата. Така поне знаем кой е тук.
– Всички се опитват да се вмъкнат в панталоните ни, така ли?
– Да, сър. Както и обратното, на теория.
Уебър кимна. Наистина това място беше чудесният капан за нови кадри.
– Агенцията опитва ли се да е в крак с всичко това? - попита той.
– Горе-долу - отвърна Морис. - Макар че се движи със скоростта на слон.
– Какво ще кажете за Янковски? Той е директорът. Би трябвало да е тук, в тази тълпа.
Морис дръпна Уебър на една страна и му заговори в ухото:
– Директор Янковски се опитва да задържи главата си над водата. ФБР проверяват банковите му сметки.
Уебър се дръпна изненадан назад.
– Откъде знаете за всичко това?
– Просто знам - отвърна Морис. - Хората говорят, че Янковски няма да го бъде.
Това, което мъжът каза, беше самата истина. Бордът на съветниците по въпросите на разузнаването беше запознат с предварителното разследване преди няколко седмици. Тази тема беше една от най-стриктно пазените тайни в правителството, а Морис му я шепнеше на ушенце.
– Агенцията се нуждае от нов директор, сър - каза тихо младият мъж. - Всеки знае това.
Уебър остана мълчалив за момент. Усещаше се така, все едно беше получил един прав в лицето. Това го караше да се чувства неудобно, но същевременно му харесваха интелигентността и решителността на Морис.
– ЦРУ се нуждае от нещо повече от нов шеф - отвърна Уебър. - Нуждае се да влезе в двадесет и първи век. Чуйте речта ми този следобед, ако искате да разберете какво мисля аз.
Младият мъж кимна.
- Запазил съм си място на първия ред.
Двамата се разхождаха още половин час и гледаха демонстрациите, след което стана време Уебър да се оттегли в Зелената стая8, където да се подготви за речта си. Морис го остави пред вратата и му предложи да се видят отново след това и да разгледат повече от DEF CON.
*
* *
Уебър изнесе речта си в театрална зала, която побираше няколкостотин души. Помещението беше претъпкано с млади хора, ред след ред от черни тениски и анораци. Уебър свали италианското си спортно сако, преди да започне да говори, и нави ръкавите на ризата си. Служителите от неговата корпорация му бяха написали реч със заглавие „Заинтересовани страни от интернет свободата “ с акомпанираща презента- ция на PowerPoint, но мъжът реши да не я използва. Вместо това изнесе речта, която той наричаше „Американска мечта“ и в която се разискваше как сигурността и свободата могат да съществуват по едно и също време. И преди беше представял темата пред различни аудитории, но никога пред подобна на тази.