Уебър погледна часовника си. Последният коментар го изнерви. Беше накарал Морис да си развърже езика, а той беше стигнал прекалено далеч.
– Трябва да изчезвам - заяви той. - Утре рано сутринта летя за Сиатъл. Всичко това ми отвори очите. Благодарен съм на онзи, който уреди нещата.
– Благодарете на заместничката ми, доктор Ариел Вайс. Тя е жената в моя отдел на откачалки, която уреди всичко.
– Кажете на доктор Вайс, че е суперзвезда.
Морис кимна, но все още не беше готов да остави Уебър да си върви.
- Знаете ли какво? - започна той, като се наведе над спътника си, очите му плуваха зад стъклата на дебелите му очила. - Мразя да работя за глупави хора. Това ме обижда. Именно поради тази причина имаме нужда от нов директор.
Морис бръкна в джоба на анорака си, след което протегна ръка и се ръкува с милионера. В дланта му се намираше медальонът на Центъра за информационни операции, с името на центъра в долната елипса и „Централно разузнавателно управление “, написано в горната. В средата се намираше син плешив орел над глобус, съставен от нули и единици. Над главата на орела бяха изписани думите „Хитрост“, „Познание“, „Иновация“, а над всичко това - голям сребърен ключ.
Морис остави медальона да падне в ръката на Уебър, до- като се ръкуваха.
Милионерът прие подаръка. Погледна младия мъж, който беше сдържан и непроницаем зад очилата с черни рамки. Очите му се плъзнаха върху медальона от блестящо златно, сребърно и синьо, гарнирано от този голям мистериозен ключ. Това беше първият път, в който сериозно обмисли възможността да застане начело на ЦРУ, а в следващите месеци идеята се превърна във фиксидея - до онази октомврийска сутрин, петнадесет месеца по-късно, когато се превърна във факт.
*
* *
Джеймс Морис прекара още един ден в Лас Вегас. Искаше да се види с една стара приятелка от „Станфорд“, Рамона Кайл. Тя също изнасяше реч на DEF CON на тема граждански свободи и интернет. Морис се настани в аудиторията, за да я слуша. Жената говореше толкова бързо, че за останалите слушатели беше трудно да следят какво казва. Тя беше жилава и емоционална личност, а зад малката и фигура се криеше изключителен интелект. Косата и беше бухнала и на червени къдрици като на сирачето Ани.
Когато дойде времето за въпроси, няколко от присъстващите с нормални прически зададоха такива, свързани с инвестициите. Рамона Кайл беше нещо като култова фигура в света на рисковия капитал11. Веднага след като завърши „Станфорд“, взе участие във фонд и се захвана с бизнес в Будапеща, Мумбай, Сао Пауло, Сантяго - всички места, обичаше да казва тя, които създаваха шампиони по шахмат, а все още нямаха свои собствени инвестиционни банки. Понякога създаваше собствени компании, понякога създаваше такива с други хора, с които обсъждаше бъдещето в някое кафене в Рио или в някой бар в Дубай. В крайна сметка създаде свой рисков фонд и парите потекоха толкова бързо, че накрая спря да ги брои - и започна да мисли за по-сериозни неща.
Кайл имаше таланта да прави пари и хората искаха да научат тайната и дори на тази хакерска конференция. Жената бързо отминаваше бизнес въпросите. Те я отегчаваха. Искаше и се да говори за държавния надзор, заплахите за свободата, новия информационен ред в света.
Един от присъстващите я попита дали са верни слуховете, носещи се в чат каналите, че тя е най-големият таен спонсор на „ Уикилийкс“12.
- Ченге ли сте? - попита Кайл. - Следващият въпрос.
Когато приключи, жената раздаде визитки с името на организация, която беше създала наскоро, наречена „Too Many Secrets“13. Името беше получила от пренаредената анаграма на „Setec Astronomy“, което представляваше пъзел в развръзката на хакерския филм „Експертите“14. Организацията нямаше телефонен номер или имейл адрес, но ако Кайл срещнеше някой интересен, му написваше контактите си със ситен и красив почерк.
Рамона Кайл не се отклоняваше от графика си за когото и да било, но Морис беше изключение. Години след като завършиха, двамата продължиха да поддържат връзка, най-вече на срещи на високотехнологични ексцентрици. Тя му написа имейл няколко седмици преди конференцията в Лас Вегас и му предложи да пийнат по нещо след речта и. Препоръча бар на име „Пепърмил“, който се намираше в северната част на столицата на хазарта, долнопробно местенце за каубои и проститутки, където никой нямаше да ги разпознае.