*
* *
Президентът обяви, че назначава Греъм Уебър, защото иска да реконструира ЦРУ Предният директор, Тед Янковски, беше освободен заради скандал, който като че ли включваше подкупи от контрактори на агенцията и чуждестранни дейности. Хората казваха „като че ли“, защото делото на Янковски още не беше стигнало до голямото жури и никой не беше обвинен на този етап. Но дори според стандартите на ЦРУ кашата беше много голяма. Конгресът крещеше за нов директор, който да изкорени корупцията, и настояваха този нов директор да е външен. През изминалата година Уебър изнасяше речи относно разузнавателната политика и се появяваше в Белия дом за брифинги. Когато президентът назначи комисия, която да разгледа политиката за наблюдение, Греъм беше в нея. По времето, ко- гато Янковски подаде оставка, той беше станал един от основните кандидати за поста.
Предварителното разглеждане на кандидатурите отне цял месец на попълване на дразнещи формуляри и отговарянето на безброй въпроси. Уебър се съгласи да продаде всичките си акции, така или иначе пазарът като че ли беше на върха в момента, и с постъпленията откри „сляп тръст“, както му подсказаха от етичната полиция. Чувстваше се засрамен да види колко богат е всъщност. Единственото, което притесни проучващите, беше разводът му, състоял се преди около пет години. Те искаха виновна страна, „история“, която да обясни защо един привидно щастлив брак с красива жена се е саморазрушил. Предостави на инквизиторите от Белия дом документите от Сиатъл, като предварително беше наясно, че те не отговарят на въпроса, и не написа нищо на писмената им молба за допълнителна информация. Не беше тяхна работа, или нечия друга, да разбират, че съпругата му го остави заради друг мъж, дали за да привлече вниманието на отдадения към бизнеса си Уебър, или защото обичаше новия - така и не разбра. Светът беше приел, че вината е негова; това беше единственият подарък, който Греъм можеше да даде на жена си в края на техния споделен провал, а именно да поеме вината. През петте години, изминали оттогава, се опита да ходи на срещи, но сърцето му не беше готово за това.
– Няма ли какво повече да добавите? - попита адвокатът. Мъжът изглеждаше разочарован, когато Уебър поклати глава и заяви твърдо:
– Не.
– Това място е като обитавано от духове - каза президентът на Греъм по време на последния им разговор, преди да бъде обявен новият директор. - Някой трябва да изчисти тези духове. Можеш ли да се справиш с това? Можеш ли да поправиш нещата?
Уебър беше развълнуван от предизвикателството; същинска провокация към него да стори невъзможното. Децата му бяха пораснали, а къщата му в Сиатъл беше празна през по- голямата част от времето. Разполагаше с достатъчно време и като много хора, които бяха преуспели в бизнеса, искаше да стане известен и в нещо друго освен в правенето на пари. Благодарение на импулсивния глад и самоувереността на бизнесмен, който познава единствено успеха, се съгласи да заеме позицията в една агенция, която президентът беше определил като „хотел с духове“.
Старите служители предупредиха Уебър, че агенцията наистина е в лошо състояние. Чуждестранните войни през изминалото десетилетие в Ирак и Афганистан не бяха донесли нищо добро, бяха деморализирали дори привидно успешните скрити действия на агенцията. ЦРУ трябваше да върши неща, в които предишните поколения служители биваха обвинявани, но никога не бяха извършвали, като измъчването на хора за информация или провеждането на кампании за систематични убийства. Щеше да е достатъчно зле, ако тази ера на корпорация „Убийства“ беше успешна, но като се изключеше залавянето на Осама бин Ладен, основното постижение беше да се създадат стотици милиони нови врагове за Съединените щати. Целият свят беше разгневен на Америка и презираше мощта и, което беше лоша комбинация.
Сега ЦРУ се нуждаеше от разрешение за всичко. Това изненада Греъм Уебър най-много в първите му дни на новия пост. Той беше свикнал заедно с изпълнителната власт, която вървеше с управлението на една голяма компания, да разполага с позволението да поема рискове, което всъщност беше част от креативното управление. Сега се намираше на много различно място. Съвременното ЦРУ работеше повече за Конгреса, отколкото за президента. На първата си среща за тайните операции Уебър попита от любопитство дали агенцията е проникнала в мрежите на анонимните информатори, които бяха откраднали цели складове, пълни с едни от най-големите тайни на Америка, и ги бяха публикували публично. Отговорът беше „не“, било прекалено рисковано за агенцията. Ако ЦРУ се опитваше да проникне в „Уикилийкс“, този факт можеше да... изтече.