— Когато съществуват две равностойни от медицинска гледна точка процедури, изборът е на пациента. В съвременната практика изборът зависи от пациента дори когато предлаганите процедури не са еднакво ценни, както в сегашния случай.
— Искате да ми кажете, че пластмасовото сърце превъзхожда другото? — присви очи недоверчиво сенаторът.
— Зависи от пациента. Според мен във вашия случай е така. И ние предпочитаме да не използваме израза „пластмасово сърце“. То е фибро кибер-сърце.
— Ако ме питате мен, то е пластмасово.
— Сенаторе, материалът не е пластмаса в широкия смисъл на понятието — поясни безкрайно спокоен лекарят. — Той е полимерен материал, но е от онези, които са далеч по-сложни от обикновената пластмаса. Става дума за сложна протеиновоподобна фибро тъкан. Нейната структура се приближава възможно най-много до структурата на човешкото сърце, което е сега във вас.
— Съвършено правилно. И сега човешкото сърце в моя гръден кош е износено, макар и да не съм достигнал още шейсет години. Не искам още едно такова сърце, благодаря. Искам нещо по-добро.
— Ние всички искаме нещо по-добро за вас, сенаторе. Фибро кибер-сърцето ще ви служи по-добре. Неговият потенциален живот е векове. То е абсолютно безвредно…
— Не се ли отнася същото и за металното сърце?
— Да, така е. Металното кибер-сърце представлява титаниева сплав, която…
— И не се износва? И е по-здраво от пластмасовото? Или от фибро, както искате го наречете…
— Металът е по-здрав, да. Но механичната сила не е обект на вниманието ни. Ако сърцето не е добре защитено, механичната сила не ви е от полза. Всичко, което се добере до сърцето, ще ви убие поради други причини, дори сърцето да е под контрол.
— Ако се счупи някое от ребрата ми, ще го заменя със същата титаниева сплав. Смяната на ребрата е лесна работа. Всеки може да го направи по всяко време. Аз ще се метализирам дотолкова, доколкото пожелая, докторе.
— Ваша воля, щом така предпочитате. Но би било честно да ви кажа, че макар при нито едно метално кибер-сърце да не се е чупила титаниевата сплав, за редица от този вид сърца повредата е в електрониката.
— Какво означава това?
— Това означава, че всяко кибер-сърце има механизъм, който определя скоростта на ритъма му. Металният вариант е снабден с електронна апаратура, тя поддържа ритъма. А това означава, че трябва да бъде включен цял механизъм от миниатюрни приспособления, за да променят сърдечния ритъм така, че той да подхожда на емоционалния и физически статус на индивида. Понякога там нещо не върви и хората умират преди грешката да бъде поправена.
— Никога не съм чувал за такова нещо.
— Уверявам ви, случва се и това.
— Искате да ми кажете, че се случва често?
— Съвсем не. Случва се рядко.
— Ами ще опитам. Какво ще ми кажете за пластмасовите сърца? Те нямат ли приспособление за определяне на ритъма?
— Естествено имат. Но химическият строеж на фибро кибер-сърце е доста по-близък до строежа на човешката тъкан. То е в състояние да реагира на йонния и хормонален контрол на самото тяло. И общият комплекс от приспособления, които то трябва да съдържа, е много по-опростен, отколкото при металното кибер-сърце.
— Пластмасовото сърце никога ли не излиза от хормонален контрол?
— Досега не се е случвало с нито едно сърце.
— Защото не сте ги имплантирали често. Не е ли така?
Хирургът малко се забави с отговора си:
— Вярно е, че фибро кибер-сърцата не са използвани толкова дълго, колкото металните.
— Ето на. И в какво е тогава проблемът, докторе? Страх ви е, че се превръщам в робот… в Метало, както ги наричат, откакто и те станаха граждани?
— Няма нищо лошо в Металото като Метало. Както казвате, те също са граждани. Но вие не сте Метало. Вие сте човешко същество. Защо да не си останете човешко същество?
— Защото искам най-доброто за себе си. И то в случая е металното сърце. Разбирате ли?
— Много добре — кимна хирургът в знак, че разбира. — Ще ви помолят да подпишете необходимите документи и после ще ви бъде имплантирано метално сърце.
— А вие ще ръководите операцията? Казаха ми, че сте най-добрият.
— Ще направя каквото е във възможностите ми, за да премине операцията леко.
После врата се отвори и автоматичната количка изведе пациента при сестрата, която го очакваше.
Медицинският инженер влезе, огледа през рамо излизащия пациент и изчака вратата да се затвори след него:
— Е, не ми е възможно само по вида ви да разбера какво е станало. Какво е решението му?
Хирургът се наведе над масата, за да отбележи последните си бележки:
— Както казахте, така и стана. Той настоя за метално кибер-сърце.