— Наистина не съм в състояние да го направя.
Волтхайм се изсмя недвусмислено.
— Е, тогава внимавайте! — предупреди го той. — Виждате ли отсреща на стената своеобразната картинна галерия?
Фристер погледна нататък. Бе твърде изненадан. Действително, на стената, където друг път се възправяше етажерка с книги, имаше около трийсетина правоъгълни рамки. Ала картините в тях бяха живи. Млади хора между шестнадесет и деветнадесет години се бяха излегнали в удобни пози, всеки в отделно кресло. И наистина — това си бяха неговите деветокласници, макар и в необичайни дрехи. Това бе неговият отличник, чиято ниско подстригана глава едва се подаваше иззад вестника. А Майер дори пушеше спокойно пурата си. Други дъвчеха закуската си.
— Ще ми се наистина да вярвам, че там виждам моите ученици — предпазливо рече Фристер. — Много интересно! Да знаех само какво значи това? Да не би действително да съм имал един век отпуск? Приемете, че е така, колега, и ми говорете, сякаш живеем днес фактически в хиляда деветстотин деветдесет и девета година, а аз съм загубил за момент паметта си.
— С голямо удоволствие, господин природен инспектор, щом това ви харесва. Тези младежи съставляват без съмнение последния клас на двеста и единадесета реална гимназия с дистанционно обучение. В действителност те не се намират в класна стая, а повечето от тях седят в собствените си домове точно така, както и вие самият. Само когато родителите нямат нужните средства да поберат вкъщи цялата апаратура за дистанционно обучение, учениците посещават обзаведените за тази цел обществени места. Младите хора живеят, както знаете, в най-различни селища на родината ни, тъй като мрежата за дистанционно обучение се разпростира върху хиляда и повече километра.
— Наистина изобщо нищо не зная, колега. Но продължавайте. По време на отпуската ми техниката трябва да е постигнала забележителен напредък.
— Това е и моето мнение. Не само телефонът, но и телевизорът са усъвършенствувани дотолкова, че едновременно с думите на говорещия образът, движенията, всеки от жестовете му могат да се възприемат най-отчетливо. Сега, разбира се, не е необходимо вече да се извървяват далечните пътища до училище, учители и ученици могат спокойно да си останат у дома.
— Много радващо — промърмори Фристер, — а личното въздействие?
— Не липсва. Така, както вие виждате учениците, така и те виждат учителя пред себе си, само че в значително по-голяма рамка, така да се каже, в човешки ръст. Затова пък учениците не могат да се виждат помежду си, а само да се чуват, ала чуват всичко каквото казват. Вие трябва само да натиснете бутона там отпред, така имате връзка и урокът може да започне.
— Разбирам. Колко пречки са избегнати по този начин. Толкова ли е спешно обаче? Послушайте, колега, та оборудването трябва да е струвало доста пари на държавата!
— Какво от това? Откакто са разкрити необятните златни рудници в Нова Гвинея и петролните кладенци в Немски Китай, имаме толкова пари, че в крайна сметка не можем да ги употребим за нищо по-добро, освен за образователни цели.
— Яааа! И каква заплата имам сега?
— Че вие много добре знаете! Като природен инспектор — петдесет хиляди марки. Но по същество. Естествено, учебната хигиена постигна не по-малки успехи. Въпросът за претоварването е разрешен. Креслата, в които са се разположили учениците, са снабдени възможно най-целесъобразно със самостоятелни измервателни уреди, които отчитат теглото, пулса, налягането и количеството на издишването, разхода на умствена енергия. Щом умствената енергия се изчерпи до допустимата степен, психографът регистрира настъпилата вследствие на това умора, връзката между учител и ученик автоматично се прекъсва и с това въпросният ученик се освобождава от по-нататъшни занятия.
— Много добре, струва ми се. Впрочем, когато аз самият съм малко уморен, както например днес…
— Е, при такава заплата! Но и за това е помислено. Ако сега искате да започнете, сложете си, моля, най-напред този запечатан предпазен мозъчен бинт. Благодарение на него ще бъдете избавен от опасността да разпилеете в училище повече умствена сила от това, което отговаря на способността на учениците и личното ви възнаграждение. А сега натиснете! Чувате ли, звъни се. Сега и вашият образ също се явява на учениците и вие можете да разговаряте с тях.
— Но за какво? Та аз не съм подготвен — прошепна Фристер на Волтхайм.
— Ще се нареди някак — отзова се по същия начин Волтхайм. — Вие, като опитен преподавател, оставете само учениците да говорят. На всяка рамка е написано името. Лекцията ви се намира тук във фонографа, трябва само да натиснете.