Выбрать главу

Веднага се забеляза, че по пътя на дистанционното въздействие учителят бе влязъл в клас, т.е. бе станал видим за учениците. Ратенберг прибра вестника си, Майер незабавно отмести встрани фаса от пурата си, Зупард и Нойман преглътнаха последните хапки от закуските си.

Фристер обходи с поглед екраните си.

Един от учениците, това бе Майер, се поклони и съобщи:

— Аз отсъствувах предния час.

— Защо?

— Трябваше да ми масажират втората мозъчна гънка.

Фристер поклати глава. Откъде можеше да знае дали според модерното схващане това е достатъчно извинение.

— Беше ли необходимо? — попита той и даде при това знак на Волтхайм да му се притече на помощ.

— Да — не се смути Майер, — родителите ми поръчаха да фотографират сънищата ми и се оказа, че постоянно сънувам коне.

— Лъжа — прошушна Волтхайм. — Конете отдавна са измрели.

— Та конете отдавна вече са измрели — повтори Фристер.

— Тъкмо затова трябваше да се подложа на масаж, господин природен инспектор.

— Какво говорите, географията е най-добрият масаж за ума.

Фристер забеляза, че две от рамките, които все още бяха празни, току-що се запълниха. Прочете имената и попита:

— Е, Хайнц, откъде пристигате едва сега?

— Извинете, господин природен инспектор, мама забрави вчера джобната ни машинка за белтъци в женския клуб на Шпицберген, аз трябваше бързо да я донеса и тъй като бе много ветровито, малко се позабавих.

— А вие, Шварц, вие защо идвате толкова късно?

— Аз, аз — вчера баща ми стана таен електрически съветник…

— Но тук не виждам никаква причинна връзка.

— Да, включиха ни за празненството в централния шампанопровод и затова не можах да дойда в стаята си.

— Претекст! — изшушука Волтхайм. — Просто е гулял.

— Хайде, хайде — усъмни се Фристер, — работата не ми се вижда съвсем ясна. Кажете ми сега вие, Майер, какво взехме предния час?

— Извинете, господин природен инспектор, аз отсъствувах вчера.

— Ах, да, вярно. Кажете вие, Брандхаус!

— Извинете, господин природен инспектор, вчера не Можах да работя. Тук е извинението от баща ми.

Брандхаус натисна копчето на своя фонограф и се чу басовият глас на по-възрастен човек: „Вчера синът ми Сименс не можа да научи уроците си поради преумора в мускулите на ръката си. Брандхаус“

— Как? — възмути се Фристер. — Та ръцете не са ви необходими, за да преговаряте.

— Моторът ни Не е в ред и затова би трябвало сам да въртя фонографа, с който си бях водил записки, а тъкмо това не можех да правя.

— Как се преуморихте?

— При упражнения с въздушния велосипед.

Фристер смутено се огледа за Волтхайм.

— Може и така да е — промърмори Волтхайм. — Вероятно е бил на излет с млади дами и е танцувал прекалено много въздушни кадрили.

— Послушайте, колега, като че ли извиненията в училището с дистанционно обучение не са по-малко, отколкото по мое време. — И той отново се обърна към учениците.

— Добре, Ратенберг, какво взехме?

— Светлинните телефонни станции с Америка. Но те вече не съществуват. Всичките са закрити, тъй като ги замениха с химическия дистанционен манипулатор. Новооткритите химически разтворими лъчи проникват през горещите недра на земното кълбо и следователно хората имат възможността да говорят по химически път през Земята.

От изумление Фристер поклати глава.

Ученикът го възприе като знак на възражение и продължи:

— Господин природният инспектор посочи наистина още връзката „Кройцберг—Химборасо“, но от днес сутринта и тя е закрита. Току-що го прочетох в „Берлински дистанционен показалец“.

— Достатъчно, а сега, Хорнбокс, продължете!

— Най-важните държави на Америка са кралство Калифорния, царство Ню Йорк, анархистката република Куба, църковната държава Мексико и южноамериканското Слънчево царство.

„Какво собствено чувам тук!“ — помисли Фристер, но каза само:

— Продължавайте, Шварц!

Шварц започна да говори с такава бързина, че Фристер едва успяваше да следва мисълта му:

— След като техниците вследствие на прякото използуване на слънчевото лъчение за работна сила станали управляващото съсловие и взели в свои ръце средствата за производство на човечеството, те основали акционерна държава, като закупили цялата налична земя в Южна Америка между двата тропика. Понеже извеждали силата си направо от Слънцето, нарекли тази държава Слънчева държава. Слънчевите си колектори прекарали над високите планини, както и над върхарите на дърветата и степите на обширните равнини…