Реших да не щурмувам днес върха, височинната болест явно ме беше хванала. „Забравих“ бутилките с кислорода в базовия лагер на бай Паскал и заслизахме надолу. Той отиваше при някой, дето си гласял кацата със зеле, да приберял горните листи, уж имал заек. С половин ухо слушах, че според физическите закони, в тия листи бил концентриран целия спектър от витамини и соли, необходим за оцеляване през зимата, ама малко хора го знаели, като не са внимавали на времето в час…
С другото ухо и половина слушах отнякъде си „Мила Родино“.
Декември 1997 г.