Кучешките очи на Пере станаха като цепки:
— Копеле!
Лицето на Лъки остана опасно спокойно. Само усмивката му се втвърди. Сега излъчваше нещо, което би накарало и един идиот да се позамисли разумно ли ще е да се задява с него.
— И гледай да не говориш лоши думи за моята маман, драги, защото ще ти отрежа езика! — Гласът на Лъки продължаваше да бъде кадифено гукащ. — Моите хора са свестни, не забравяй това!
— Ахъ-ъ — изрече Пере нечленоразделно и започна да свива като лешояд глава ту нагоре, ту надолу между кокалестите си рамене. Той се почеса по гърдите през мръсната си черна фланелка и отново събра кураж: — Като са свестни, как са могли да направят копеле като тебе?
Очите на Лъки проблеснаха в полумрака и се впиха в пихтиестото лице на Пу Пере.
— Аз съм дявол, това не го ли знаеш? Идвам направо от пъкъла.
Пере се размърда на столчето си. В тъмните му очи трепна суеверен страх. Той сложи ръка върху монетата, която висеше на лента от врата му. С бързо движение измъкна цигарите си и извади с тръскане една. Чак сега изгледа Лъки с крайчеца на окото си.
— Какво искаш, Дусе?
Лъки не бързаше да отговори, стана, бутна високото столче настрана, за да се облегне по-удобно на бара. Остави цигарата си в пепелника и дръпна голяма глътка бира, преди да се обърне към Пере:
— През последната седмица се навърташ, където не ти е мястото, въшко такава! — каза той спокойно. — Мисля, че за тебе ще е по-здравословно, ако престанеш да заничаш из блатото.
Пере изкриви лице и отхвърли предупреждението с едно повдигане на рамене.
— Живеем в свободна страна. Блатото не е само твое, Дусе!
Лъки вдигна вежда, като че чак сега се заинтересува от разговора.
— Не е ли? Ама това ножче тука е само мое, нали? — Той измъкна ловджийския си нож от канията, хвана с другата ръка тениската на Пере и се надвеси над него, та дребното човече едва не се преобърна назад. Широкото острие проблесна на няколко сантиметра от носа на дребосъка. — И мога да те накълцам с него и да те хвърля на крокодилите, нали така?
Разговорите в бара секнаха. Зад плота Скитър Мътън се защура тревожно и започна да се кръсти — само да не се случи пак нещо с бара му. Акордеонът на Клефтън Тение продължаваше да подкряква от мюзикбокса, но звучеше съвсем не на място — като реге в църква.
— Стига, Лъки! Само не започвай да го кълцаш тука! — замоли се Скитър. — Как ще изчистя кръвта после?!
Пере посивя и запреглъща, като че му бе заседнал камък в гърлото. Очите му шареха между лицето на Лъки и острието на ножа.
Внезапно в западното помещение се чу тупурдия, една врата зейна с трясък и неколцина мъже се втурнаха в бара — по лицата им се четеше гняв, но и някакво оживление. Пред тях вървеше Мийн Джин Уилис. Уилис работеше на петролните кладенци в Залива, беше лежал дълго в някакъв затвор в Ангола. Беше представителен мъж, с юмруци като свински бутове, дори и лицето му приличаше на парче мазно, тлъсто месо. С блеснали кръвожадни очи, той се насочи направо към Лъки.
Лъки се отвърна от Пере, грабна все още пълната бутилка уиски и я запрати в лицето на Уилис. Исполинът изрева и се хвърли слепешката към Лъки, който го пресрещна с ритник в корема. Пере се възползва от случая, докопа бирената бутилка на Лъки и отчупи гърлото й с един удар в плота. Но точно когато замахна да забие счупената бутилка в лицето на Лъки, проехтя изстрел. Жените се разпищяха. Някой измъкна с ритник щекера на мюзикбокса. В празничната тишина проехтя силен мъжки глас:
— Достатъчно! Ако не престанете на момента, стрелям, а после ще кажа, че е било в самоотбрана!
Пере пусна шишето и побягна като плъх да се скрие. Уилис лежеше проснат на пода и се държеше за корема.
Лъки отстъпи спокойно назад, пъхна ножа в калъфа и изгледа униформения главен пазач на резервата, който дойде от задната стаичка. Лъки бе учил заедно с Пери Дейвис и оттогава още го мразеше. Дейвид беше русоляв, с кръгло бабешко лице, от дете си беше отвратителен подлизурко — качество, което се беше засилило още повече, да не говорим, че не си гледаше работата като главен пазач.
Лъки вдигна цигарата си от пепелника и дръпна силно от нея.
— Затова ли прекръстиха отдела ти „Дива природа и рибовъдство“, Дейвис? За да играеш на комар из кръчмите?