Дейвис го изгледа студено.
— Какво аз правя, не е твоя работа, Дусе.
— Така ли ще дойде? Достопочтеният правителствен чиновник, който проиграва парите на честните данъкоплатци. И това ли не е моя работа?
— Точно пък тебе какво те засяга? Съмнявам се, че плащаш данъци, а за честен гражданин…
Лъки се засмя сухо.
— Правилно, драги, не съм. И по-добре ще е да не го забравяш!
— Заплашваш ли, Дусе?
— Аз и заплашване?! Аз никога не заплашвам — погледът на Лъки стана студен и твърд като полиран месинг, гласът му затихна: — Не ми се е налагало.
Едно мускулче щракаше нервно върху челюстта на Дейвис.
— Не ме е страх от тебе, Лъки.
Лъки се засмя.
— Тогава значи не е вярно онова, което разправят хората за тебе, така ли? Явно си толкова тъп, колкото изглеждаш!
Лицето на Дейвис стана на червени петна, но не отговори.
Той прибра пистолета в кобура и започна да отпъжда хората да си сядат по местата.
Уилис бавно се съвземаше. Превит на две, забил ръка в корема си, той мяташе гневни погледи нагоре към Лъки:
— Ще те пипна аз, мръсно копеле! Ще ми паднеш!
Лъки пусна фаса си на пода и го размаза с крак.
— Божичко, няма да мога да мигна от страх! — каза той провлачено. — И да не съм те видял в моето блато, Уилис!
Той се обърна да си върви и занемя — точно пред него стоеше Серена Шеридан, стиснала през гърдите си чантата от телешки бокс, с ококорени очи и полуотворени устнички. В своя строг делови костюм и пригладената назад коса тя приличаше на стара мома, зърнала гол мъж за пръв път в живота си.
Лъки изруга под носа си. Ядоса се на себе си. Защо се забърква с хора като Джин Уилис и Пу Пере? А и положително не се бе молил да се превръща в бавачка на Серена Шеридан! Хора, хора, хора! Чужди животи, които непрекъснато се намесваха в неговия! Пълна досада!
Той хвана Серена за рамото и я бутна към вратата.
— Пъхате се там, където не ви е мястото, не мислите ли?
Серена вдигна очи към лицето му, но не каза нищо. Всеки човек, който е що-годе с ума си, би разбрал веднага, че Лъки Дусе е побойник. Но до този миг тя не бе осъзнала колко груб и — о, да, колко опасен — може да бъде той. Фактът, че е познат на дядо й, беше приспал някак си инстинкта й за самосъхранение. Но днешната случка я накара да прогледне.
Този човек е бракониер и крадец. Той урежда разприте си с нож в ръка, опълчил се срещу държавната власт! Изсмя се направо в лицето на шефа на резервата. Един Господ знае колко ли други закони нарушава, без да му мигне окото!
— Серена?! Серена Шеридан? — Пери Дейвис пристъпи към нея с добре изиграно смайване. Виждаше се, че не би могъл да бъде по-изненадан, ако я видеше под ръка с някой циклоп. — Досажда ли ви този човек?
Серена местеше поглед ту към единия, ту към другия. Това е последният й шанс. Сега е моментът й — има такъв момент по филмите, когато всички викат тревожно на героинята да бяга… Но гласът й отказа. Възможността бе пропусната.
— Изпарявай се, Дейвис! — изръмжа Лъки. — Дамата е с мене!
Дейвис съвсем не изглеждаше убеден, но след като Серена не се опита да възрази, само сви рамена и се дръпна от тях.
— Познавате ли този тип? — запита Лъки и я поведе към вратата.
— Той е… приятел на нашето семейство.
Лъки изсумтя.
— Трябва да си подбирате приятелите, сладка моя!
Серена едва не се изсмя. Поклати глава, отново си припомни сцената, която беше видяла в бара. Какво, по дяволите, търси тя тука? Защо не се бе възползвала от възможността да се отърве от този човек? Тя се взираше в него, като че търсеше под цялото това нагло безочие нещо като самородно сребро.
— Нали казахте, че ще чакате в лодката? — изръмжа Лъки гневно, но избегна да срещне погледа й.
— Аз чаках в лодката, но пристигнаха хора от петролното поле. Трябваше да избирам между две злини. Реших, че вътре все пак ще е по-безопасно, отколкото навън.
— Но сега вече не сте чак толкова убедена?
Той отвори вратата пред нея и тя излезе под навеса. Навън я посрещнаха луди подсвирвания и недвусмислени предложения. Серена стисна очи, въздъхна и поразтърка слепоочията си. Отвратителен ден!
Летящата врата зейна зад гърба й и шумът рязко секна, когато Лъки застана до нея и обгърна с ръка раменете й. Направи го някак собственически, покровителствено, без следа от сексуално желание. Серена изненадано вдигна очи към него. Но той гледаше предизвикателно групата мъже, струпали се на предната веранда.
— Вас никой ли не ви е учил как да се държите? — попита той с онзи негов кадифено мек глас, от който космите по тила на Серена отново настръхнаха.
Никой от работниците не отговори. Бяха хора груби, готови да се бият ако трябва, но не и да се заяждат.